На Игнажден коледарската дружина се събира в музей „Етър“
Според традиционния български календар днес е Игнажден – началото на Новата година. Коледарската дружина се събира, за да започне да разучава песните и наричанията, които ще изпълнява по време на коледуването. За да се спази традицията, днес в РЕМО „Етър“ се събират момчета от Габрово и Трявна, които се обучават в „Училище за коледари“. От края на ноември специалисти от музея ги подготвят за обичая Коледуване, който ще бъде представен пред посетителите от 11:30 и от 13:30 ч на 26 декември.
Този ден е известен и като Полазовден или Полазница. Свързан е с обичая Полазване, характерен не само за българите, а и за повечето източноправославни славянски народи. Първият човек, който влезе в дома, се нарича полазник. Ако той е добър, трудолюбив, здрав и добър стопанин – годината ще бъде щастлива и плодородна за семейството. При влизането в дома полазникът трябва да внесе трески, съчки или слама, които слага най-често край огнището или зад вратата, „в полога“, като имитира, че сяда върху тях „да мъти”. Домакините канят гостенина да седне – за да седят и мътят на полога кокошките. Полазникът разравя огъня с клонка от дъбово, крушово или сливово дърво, като нарича: „Колкото искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца и дечица“. За полазник се смята и всеки член от семейството, който на Игнажден излезе извън дома и се върне с трески или слама вкъщи.
Вечерята преди Игнажден е с постни ястия, а стопанката прави и голям кравай. Тя го дава на другия ден на полазника, а той го разчупва над сервираната маса, за да има голям берекет. В Габровско на този ден се яде и варена бяла царевица.
На този ден се гадае какъв ще е късметът на семейството през следващата година. Извършват се различни имитативни магии, за да носят кокошките и да се излюпват пиленцата. Вретената, хурките и кълбетата, използвани от жените, трябва да са пълни с прежда и вълна, ако са празни – яйцата ще станат запъртъци.
На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата, най-вече огън или сол, за да не се „изнесе берекетът”. Не се иска и не се дава нищо на заем. Не се става от трапезата по време на ядене, за да не стават кокошките от полога, докато мътят. Не се вари боб, за да не бие градушка.
На 20 декември Българската православна църква отбелязва деня на Свещеномъченик Игнатий Богоносец (Предпразненство на Рождество Христово), ученик на Свети Йоан Богослов. Той става епископ на Антиохийската църква. Смята се, че първи въвежда антифонното пеене на богослужебните песни на два клира – хора, прието по-късно и от другите християнски църкви. Наричан е Богоносец, защото казва – „нося Бога в себе си, в душата си". Заради вярата си е осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Според християнските представи от 20 декември започват родилните мъки на Божията майка. В коледарските песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. На много места се смята, че от този ден настава вече самата Коледа.
