Мостът „Игото” е построен преди 85 години
През 20-те и 30-те години на ХХ в. Габровското градско общинско управление развива активна дейност по обновяване и модернизиране на Габрово. През 1923 г. кметът Илия Кожухаров подема инициативата за изграждане на модерно водоснабдяване и канализация. В края на 1926 г. ВС „Грамадата" построява ДЕЦ, заедно с разпределителна мрежа от 17 км, което тласка напред електрифицирането на града.Конашкият мост („Игото”) – един от символите на Габрово
През 1928-1929 г. са изградени Покрит пазар (Хали) и нова сграда на Габровското общинско управление. През 30-те години са създадени няколко общински стопански предприятия: градска баня, аптека, кланица, ветеринарна служба, млекоцентрала. Този процес на урбанизация включва и подобряване на остарялата градска инфраструктура.
Още през 1912 г. е приета програма за прилагане регулационния план на Габрово, която предвижда и разширение на стария мост „Игото”. През 1934 г. Габровската община включва в строителната си програма направа на нов мост, като се предвижда да се запази старият като пешеходен, а новият да бъде само за коли.
В края на годината е обявен конкурс за изработване на проект на нов мост и е публикувано обявление за насрочения конкурс от името на Габровската градска община. През м. март 1935 г. журито разглежда представените проекти и присъжда първа награда на авторите арх. Нено Ямантиев и инж. Лазар Драмов от София. На тях се възлага изработването на окончателните проекти, поемните условия и техническото ръководството на строителството.
На 9 април 1935 г. на Общинското управление при Габровската градска община начело с кмета Илия Кожухаров разглежда общите и специални поемни условия и техническите планове по направа на моста „Игото”. Предвидената сума е 1 150 000 лв. Тайният търг за отдаване строителството на предприемач трябва да се проведе в съкратен петнадесетдневен срок, „разполага се само с 4 и половина месеца строително време, тъй като трябва обезателно да бъде готов за тържествата през м. октомври по случай честване 100 годишнината на В. Априлов и освещаване величествения му паметник, който понастоящем се работи в Италия.”
