Македонски тип сокай е културна ценност на РИМ – Габрово за месец май
Културна ценност на месец май на Регионален исторически музей – Габрово е македонски тип сокай. Представлява дълъг правоъгълен конопен плат, върху чийто гръб са пришити различни парчета материя, допълнително богато украсени. Така съставеното забраждане е плътно, твърдо и тежко.
Двата горни ъгъла са съшити и образуват т. нар. качулка, която се поставя върху главата. Тя е с вшити в страничните ѝ ръбове дървени пръчки, които я държат изправена. Отпред качулката има плетен вълнен подбрадник, чрез който се прикрепя за главата. На гърба ѝ е пришито плътно везано парче от вълна, чиято орнаментика образува мрежа от синьо очертани квадрати, вътрешността на които е изпълнена с тъмно- и светлочервени геометрични и растителни елементи. Под него сокаят виси свободно на гърба, като тук ясно се отличат три орнаментирани части.
Най-горната представлява пришито плътно везано с вълна парче, чийто основен орнаментален мотив е ромбът, съставен от концентрични светло- и тъмночервени ивици, придружени от геометрични елементи в синьо, бяло, зелено. В средата му е вписан малък ромб с разцъфнали краища, центърът на който е зает от 8-лъчева звезда.
СОКАЙНИТЕ ШЕВИЦИ СА ИЗРАЗ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ НА ГАБРОВКАТА
Средната част е съставена от дебело памучно кече, прикрепено за конопената основа, върху което е пришита червена коприна. Повърхността ѝ е покрита плътно с пришити разноцветни – черни, червени, сини, жълти, бели и зелени маниста, които образуват напречни ивици от геометрични и растителни мотиви, с основен елемент ромбът. Богато декорираният център на тази част е обрамчен от нанизани жетони с легенда Plus Ultra (германски сметководни пфенинги, около средата на XIХ в.), а във вътрешността му се редуват напречни редове от жетони и нанизи бели мидички.
Разгледайте виртуалната изложба „Извезано от габровката“
Долната бяла памучна част, пришита на гърба на сокая, завършва с дълги ресни; допълнително скрито пришити черни и червени памучни ресни, скрепени с медни пластини, се спускат над нея, придружени от нанизи черни маниста и бели мидички, някои от които също завършват с жетони.
Сокаят е покривал гърба на жената – от главата до под кръста. Подарен е на ОИМ - Габрово от Тотка Цанкова Марокинджиева (1900 - 1997), по баща Хаджистойчева. Той е донесен от Прилепско от някой от нейните братя Петър и Иван, офицери в българската армия през Първата световна война. Родът Хаджистойчеви са едни от най-видните габровски индустриалци, а тяхната фамилна жилищно-търговска сграда днес е седалище на РИМ - Габрово и е обявена за недвижима културна ценност от национално значение.
Македонският тип сокай е много рядка културна ценност в българските музеи. Заедно със съхранените във фондовете на РИМ - Габрово сокаи габровски тип той демонстрира устойчивостта на българската традиционна култура, произхождаща още от времето на средновековната българска държава.
