КРАСОТАТА НА ГАБРОВСКАТА СОКАЙНА ШЕВИЦА
Сокайната шевица е част от облеклото на жените в Централна България. Сокаят е вид забраждане, характерен за Габровско, Търновско и Ловешко, използвано до 20-те години на ХХ век. Има данни за такъв тип забраждане чак до началото на социалистическия период, но само в отделни селища. Много учени допускат, че сокай е изменен с времето вариант на част от облеклото на българските болярки.
Още преди 100 години историографите започват да събират сокайни шевици като културна ценност, която все по-рядко се намира. Със съхранението и популяризирането на сокайните шевици - писани, тъкани и везани, се ангажират специалисти от Регионален исторически музей-Габрово.
Институцията спечели финансиране чрез програма „Култура” на Община Габрово и успя да привлече д-р Аксиния Бутева, чиято докторантура е посветена на шевиците и експертизата й е високо ценена. Д-р Бутева е научен ръководител на проекта и бъдещ автор на текстовете към каталога със сокайни шевици, който предстои да бъде издаден.
„Красотата на габровската сокайна шевица” – това е наименованието на проекта, спечелен по програма „Култура” на Община Габрово.
Сокайните шевици са известни като „краища”, защото се поставят в края на самото сокайно забраждане. Сокаят е много скъпа част от облеклото на българките от Централната част, но не се използва само от богатите жени. Слага се няколко дни след сватбата и е белег, че жената е минала под венчило.
Сокаят е забранен от църквата и от османската власт някъде в средата на ХІХ век, като прекалено разкошно облекло, което не отговаря на смиреността на вярващите и на статута на българките като част от тогавашната обществена система.
Първата световна война и всеобщата криза принуждават жените да продават сокайните шевици или от тях да съшиват карета, които продават. За това колко са рядко срещани културни ценности говори фактът, че до миналата година в музейния фонд не са постъпвали нови шевици. За пръв път след 90-те години през 2017-та музеят в Габрово се сдоби с новопостъпила сокайна шевица.
Регионален исторически музей-Габрово притежава втората по големина и значение колекция от сокайни шевици в България, чиито брой е 62. Събирането им започва още от времето на Историографическото дружество, чиито приемник е РИМ-Габрово.
Ръководител на проекта е археологът Росен Йосифов, главен уредник в Регионален исторически музей-Габрово.
„Сокайните шевици са текстилните части на сокая – украшение за глава, което има и метални, и дървени части. Текстилните части са най-творчески. Сокайните шевици са израз и на духовния свят на габровката, която ги прави. Всяка мома влага в тях творчески елемент. Те се оказват едно локално културно явление за района на Централна Стара планина и района на Македония, но македонските шевици ярко се отличават от тукашните. Ние сме решили да ги представим на широката публика като направим първия каталог на движими културни ценности в Габровска област, който да стане един пример за представяне на музейни колекции. Уверени сме, че каталогът на сокайните шевици ще популяризира местното културно наследство, което до голяма степен е непознато, тъй като органичните материи много рядко се показват във временните и постоянни експозиции. Те много трудно се експонират и се нуждаят от специални условия на съхранение и представяне. С представянето им в едно научно издание ще бъде постигнато тяхното опазване, както и тяхната социализация. Това ще стане и чрез представя- нето за пръв път на всички сокайни шевици от трите институции – РИМ, ЕМО „Етър“ и Музея към АИР „Боженци“, в изложба и в ателиета за работа с деца. Надяваме се по един достъпен начин красотата на сокайната шевица, нейните естетически качества да стигнат до децата и те да се запознаят с майсторството на габровката. И по отношение на орнаментиката, и по отношение на цветовите гами те са много интересни и притежават изключителни естетически качества.“
Проектът „Красотата на габровската сокайна шевица” е на стойност 14 016 лева, от които 6 016 лева собствен принос и неговата реализация започна на 1 април. Изложбата от колекциите ще бъде експонирана през месец юни. За пръв път шевиците ще бъдат описани като типове и орнаментика. Шевиците са три типа – писани, дупчени и тъкани.
Музеят ще представи и своите сокаи, както и стари и съвременни фотографии на облечени живи манекени със сокаи. Бъдещото двуезично луксозно издание ще бъде интересно и за научната общност, и за туристите. Проектът трябва да се реализира до средата на месец ноември.
Партньори на РИМ-Габрово в проекта „Красотата на габровската сокайна шевица” са ЕМО „Етър” и Музей към АИР „Боженци”.
