Гергьовден в живота на хората от началото на 90-те години на миналия век?
Как присъства Гергьовден в живота на хората от началото на 90-те години на миналия век? За да разберем това, налага се вместо да скролваме на тъчскрийна на електронното си устройство, да разлистим страниците на старите вестници. Езикът в известен смисъл се различава от съвременния, което е нормално, като се има предвид, че са изминали над три десетилетия.
Гергьовденски празници в музей „Етър“
На Гергьовден – буково клонче, мъжко агне и овчарска пита, е заглавието на обширна публикация във вестник „Габрово днес“. Изданието, обявено за наследник на социалистическия „Балканско знаме“, от години вече не излиза, но Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ пази всеки от излезлите броеве.
Автор на статията е Янка Кадиева, която пресъздава по разказите на местен краевед спомени за началото на века. Снимката към статията представя махленско увеселение за Гергьовден на ул. „Опълченска“ в Габрово през 1901 г. Честно казано на черно-бялата фотография трудно могат да се различат образи, още по-малко мястото, но за времето си е била с добро качество.
В първите редове на статията се припомня: Хубав ден Великден – още по-хубав Гергьовден. Гергьовден е мил и драг, един от най-тачените празници в Габровско. В статията подробно се описва ролята на всеки в семейството, включително и на децата, които на този ден са неотлъчно до отделеното от стадото жертвено агне, правят му венец и го закичват. Накратко – възрастните са изпратили малчуганите да си играят с храната, което не е направено по хуманни подбуди.
В същия брой е отделено място за събития, които се случват в музей „Етър“ на Гергьовден.
„Оброчен камък бе осветен на Етъра преди Гергьовден“, съобщава журналистката Бояна Пенчева и не пропуска да отбележи, че това се случва за първи път от 50 години в България. Отец Лаврентий освещава оброчния камък, а етнографи от цялата страна полагат иконата на св. Георги Победоносец и дарове.
Срещу Мотковото кафене е открита и Билкопродавница, където се предлагат над 170 вида билки – почти всичко, което расте в България.
Вестник „Росица“ обявява Гергьовден за празник на победилата пролет.
„Чествувахме и Гергьовден. Но помнят ли всички, знаят ли младите какъв празник е бил той в Севлиевския край?“. По нататък в статията се изразява тревога, че хората свързват празника с печеното агне и трапезата, докато за дедите ни този празник е имал много по-дълбоко, символично значение.
„За населението от Севлиеския край Гергьовден е бил празник на едно ново начало, на победилата пролет, на надеждата за добра и благодатна година“, завършва статията си Тотьо Грозев, чиито разказ е базиран на спомените на възрастни в неговата младост хора от селищата по горното течение на река Росица.
