„Габрово през фотообектива в три века“ – виртуална изложба, посветена на 160 години Габрово град
160-годишнината на Габрово като град е повод да се вгледаме в запечатаните на стъклените плаки и фотолентите моменти от урбанистичното му развитие, за да усетим протичащия с различна интензивност процес на трансформация. Градът живее, а зад застиналите образи се крият съдбите на неговите жители, защото именно те осъществяват функционирането му като икономически и културен център.
За първите фотографи любимо място за заснимане стават околните хълмове, но много скоро те слизат в градския център. За тях Габрово е фотогеничен не с кривите си улички, а с фасадите на къщите и кепенците на дюкяните, с великолепните си църкви и величествените мостове, с първия топос на модерното време – Априловската гимназия, с изстрелялата се нагоре часовникова кула. Славата на „Българския Манчестер“ и засилените търговски връзки раждат традицията на изобразяването му върху пощенските картички, които стават обичаен метод за кратка кореспонденция. Най-големите фабрики са обект на туризъм и разпространени фото-репродукции. Така почти изключително монохромният образ на града става популярен в страната, но и в чужбина.
След 1944 г. урбанистичното развитие на Габрово търпи коренна промяна. По-интензивно от 60-те години насам, то е обект на официалната пропаганда. Огромните комбинати, големите жилищни комплекси, обемистите обществени сгради, новите площадни пространства налагат съвременни мащаби на фото-документиране. Градският силует става по-пъстър в централната си част, но по-еднообразен в крайните квартали. Образът му все още е черно-бял, освен в пощенските картички, чиято употреба спада. Балканският по тип град си отива окончателно, за да бъде заменен от този на (не)развития социализъм.
Демокрацията отваря Габрово за нов живот. Старите пропорции на промяна са немислими, за сметка на това започва осмисленото му реконструиране в отделни ключови части. Процесите са по-бързи, постмодерното време е трескаво и кипи от енергия и идеи. Цветният дигитален образ се пренася във виртуална среда в реално време. Градското битие, като овладяно място за споделяне на човешкото съществуване, обединява с емблематичните си пространства своите жители в единен организъм. Той живее чрез тях, а със своите надежди и мечти те променят неговия облик.
