Вярвате или не, но има българи, които не знаят как извоювахме свободата
Ако ми го беше разказал някой, нямаше да повярвам! А уж съм с богат опит на журналист! Има българи, които не знаят кой е Захари Стоянов и такива, за които Априлското въстание и Руско-турската освободителна война са горе-долу едно и също нещо. След като установих този факт, изобщо не се чудих на тези, които нямат никаква представа за книгата „Записки по българските въстания“.
И не да заклеймявам хората и да ги изкарвам невежи реших да напиша тази статия. Убеждението, че е необходимо незабавно да положим усилия и веднага да започнем да променяме случващото, ме води по тези редове.
Инициативата „Така извоювахме свободата“, която музей „Етър“ реализира от няколко години, е много точен отговор какво да правим, за да няма българи, които не са чували за Захари Стоянов (а и за много други участници в паметни събития от родната ни история).
Какво да правим? Да се образоваме. И музеите имат много важна, незаменима роля в този процес.
Пушката, с която Захари Стоянов участва в революционните събития от пролетта на 1876 г. и първото издание на написаната от него книга „Записки по българските въстания“ са двете културни ценности, които „Етър“ представя на 3, 4 и 5 март в Саковата къща. За първи път излизат от Регионален исторически музей-Пловдив и са повод екскурзоводът Веселина Кънчева да разказва увлекателните истории за извършените от наши сънародници преди 147 години саможертви. През това време фотографът на музей „Етър“ Тихомир Пенов запечатва образи на посетители. Повечето осъзнават до какви светини се докосват и погледите им сякаш потъват във времена, изпълнени с кръв, геройства, саможертви и предателства. Други, слава Богу не чак толкова много, но не и пренебрежимо малко на брой – сякаш никога не са чували за освободителните борби на българите от средата на XIX век. Но и те замират. И сякаш се заслушват. Което означава, че кръвта вода не става и пропуснатото знание може да се навакса. За да остане жива паметта за предците ни.
Моят опит да обяснявам Захари Стоянов през имената на други революционни дейци се оказа неуспешен. Любезното изслушване на изречения, в които присъстват Бенковски и Райна Княгиня ми показа, че и те са също толкова мъгляви за незапознатите, колкото и Захари Стоянов.
Но както казах, не бива за заклеймяваме, а да учим и да променяме. В тези няколко конкретни случая, с които се сблъсках на 3 март в Саковата къща на музей „Етър“, участват и хора, чиито бузи са оцветени в бяло, зелено и червено. Нека си го кажем ясно – днес немалко се увличат по показния „патриотизъм“, но отказват да вникнат истински в същността на традициите, историята и символите. Лесно е да залееш Фейсбук с трибагреници. Никакъв проблем не е в социалната мрежа категорично да обявиш, че си за „Свобода или смърт“. Но дали човек ще избере свободата, когато му я предложат със смърт? Това само в изпитанието ще стане ясно. И ако някой попита „Как извоювахме свободата“, отговорът е лесен. В музей „Етър“ на 3, 4 и 5 март се получава с представените културни ценности, излезли за първи път от РИМ-Пловдив – пушката на Захари Стоянов и първото издание на неговите велики „Записки по българските въстания“. „Така извоювахме свободата“ – с хора, които избраха или свободата, или смъртта. Техният избор, както преди дни каза директорът на Регионален исторически музей-Пловдив Стоян Иванов, доведе до реакциите на световната общност и до войната, която направи свободата на българите реалност. О, тя не ни е поднесена на тепсия, както смятат някои. За нея народът ни продължи да се бори през следващите десетилетия. Променливо време, през което се доказа колко прав е Левски да каже, че който ни освободи, той и ще ни пороби.
Вероятно не всички, които не знаят кой е Захари Стоянов, ще прочетат толкова дълъг текст! Но тези от тях, които го направят, ще могат да им разкажат за един от апостолите на Априлското въстание. Другите разсъждения са за четящите и нямат претенцията да изчерпват темата, а само да провокират идеи за промяна, така че след време да няма българи, които да повдигат учудено вежди при името на Захари Стоянов.
Кой е този българин и каква следа е оставил в историята на народа ни – посетете най-близката библиотека и вземете „Записки по българските въстания“, където той сам подробно описва себе си и обществото от своето време, както го вижда. Вероятно „Записките...“ стоят някъде по задните рафтове на домашната Ви библиотека и сте забравили за тях? Непременно ги намерете. А първото им издание може да видите, заедно с пушката на автора, в музей „Етър“ на 3, 4 и 5 март.
Видео по темата
