Възглавница за весели детски истории
Драги ми Смехурко,
Съседката Станка е вегетарианка. Месо не опитва. Яде зеленчуци като Дългобрадко. (Така се нарича бабиният козльо. Ти нали го знаеш?) Затуй аз й викам стрина Постноядка. Тя на мойта баба по цял ден говори. Иска тя и нея постница да стори.
— Какво още чакаш, мари Цоцолано? Изхвърли месото и от твойта къща! Постното започвай, докато е рано! После ще се каеш, ала се не връща. Ако не престанеш с месо да се храниш, тройно по-дебела от сега ще станеш! Но ако захванеш да ядеш коприва и да сърбаш често спаначна чорбица, вярвай ми, ще бъдеш пъргава и стройна кат млада козица!
Много се не чуди баба Цоцолана. Постноядка стана. За наш Дебеланко и за Котаранчо тежка скръб настана. Ала козльо бабин навири рогата и още по-гордо заклати брадата. Радост залюля го, че баба ще дъвче трева като него.
Из „Постноядка“ на Ран Босилек
Знаете ли този текст от кого е написан? Точно така – от Ран Босилек. Историята продължава в силно хумористичен стил и е свързана с неосъществените вегетариански планове на прочутата баба Цоцолана. В нея има и драматична кулминация и интересна развръзка. Струва си съвременните деца да четат такива текстове, макар да са писани много, много отдавна. Ран Босилек е псевдоним на детския писател Генчо Негенцов, чиято сестра Пенка Негенцова се посвещава на популяризиране на творчеството му. Грижата към децата на покойната им сестра Цанка е другото важно нещо в живота на Пенка Негенцова. Тя дарява на музей „Етър“ интересна вещ – възглавница с избродирана година – „1879“, изработена от Мария Негенцова – майката на Пенка, Цанка и Генчо.
Дали пък някоя от толкова обичаните (а част от тях и много весели) истории за деца не се е зародила в съзнанието на Ран Босилек, докато е бил облегнат на тази възглавница?
Всъщност семейство Негенцови има пет деца. Бащата Станчо е опълченец в Руско-турската война от 1877/78 г. и умира твърде млад. Невръстните му синове са принудени да работят, за да помагат на майка си Мария, останала без средства след загубата на съпруга си. Именно на нея, казват, едно от децата – Генчо (останал в историята на българската литература за деца с псевдонима Ран Босилек) – дължи сладкодумието си и любовта към приказките. За него се разказва следната история, показваща детската му изобретателност и силната привързаност към майка му. Те се проявяват особено ярко в един момент, когато тя е болна. Децата от махалата играят под прозореца на къщата ѝ и вдигат силен шум. Малкият Генчо Негенцов моли хлапетата да играят на друго място, за да не смущават болната жена. Децата не го слушат. Тогава той взема любимите си играчки Рачо и Дешка, излиза на прага и ги показва на децата. Те толкова са заинтригувани от тях, че го следват до купчината греди, където той им разиграва малка сценка. Така бъдещият детски писател успява да „изгони“ децата, за да не безпокоят болната му майка.
Автори на публикацията: Даниела Димкова и Тихомир Църов
Ако искате, прочетете цялата история за Постноядката и баба Цоцолана
Още от творчеството на Ран Босилек
Пазим миналото, градим мостове към бъдещето!
Научете 60 лични истории, свързани с музей „Етър“! До края на 2024 – годината, в която музеят става на 60, ще ги откривате на различни места – по чаршията, във водните съоръжения и другите архитектурни обекти, в разказите на майсторите и екскурзоводите, в публикациите на официалния сайт и социалните мрежи на музея. Предстои Ви едно незабравимо пътешествие, което да стане Ваша лична история, свързана с възрожденското съкровище на България – музей „Етър“.
