Величието на българските възрожденци в книгата, която Златното момиче посвети на Трявна
На толкова наситено с положителни емоции представяне на книга с научен характер рядко някой има възможността да присъства. Залата е препълнена с хора, които определено проявяват голямо уважение към автора и в същото време в пространството витае усещането за човешка близост. Знаем, че приятелите са голямо богатство и щом е така, Ирина Димитрова може да бъде наречена „Златното момиче“.
Снимка Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство
Книгата, чиито автор е тя, се нарича „Страници от историята на Трявна през Възраждането“ и няма да бъде четена само от специалисти. Д-р Ирина Димитрова предлага информация, надграждаща вече известни факти, която представлява интерес за хилядите любители на добре разказаното минало. За написването на книгата е привлечен професионалния потенциал на признати български учени. Безспорно сред тях е проф. дин Вера Бонева, която е водеща на представянето на книгата на своята докторантка Ирина Димитрова. Събитието се случва на 11 януари 2024 г. в Старото школо на Трявна. Ирина Димитрова работи за Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в продължение на 20 години, а от скоро е част от екипа на музей „Етър“.
Може ли човек да раздели личен от професионален живот? Едва ли. Точно личните взаимоотношения довеждат Ирина Димитрова от Шумен в Трявна, където създава семейство. Разказва, че в началото почти се сърди на своя съпруг, заради когото се премества да живее във възрожденския град. В препълнената зала на Старото школо, по време на представянето на книгата си, д-р Ирина Димитрова признава, че днес трудно може да намери думи, с които да опиша колко обича Трявна. Това най-вероятно обяснява защо толкова много хора са развълнувани от нейната книга и отделят от вечерните си часове, за да присъстват. При това не само музейни специалисти.
Какво можем да научим от книгата на д-р Ирина Димитрова? Историята на Трявна от възникването на селището до борбите за църковна и национална независимост. Читателите се потапят в стопанското минало и демографския облик на Трявна, имат възможността да проследят развитието на просветното дело и културата, а специално внимание се обръща на Тревненската художествена школа. Голямата история на българските земи тук е сведена до разказ за миналото на едно населено място с неговите специфики, където се раждат и работят знакови българи. Разказът на д-р Ирина Димитрова не е монотонен, макар да е научен. Доц. д-р Гергана Георгиева от университета във Велико Търново, която е отличен османист и работи с османо-турския език, оказва безценна помощ, като превежда документи от периода, на базата на които се изграждат текстове от книгата.
Проф. Вера Бонева припомня, че администрацията на Османската империя е много стриктна и регистрира всеки един данъкоплатец. Благодарение на това, може да се установи демографския облик на дадена територия.
„Към средата на XIX век в Трявна живеят около 1710 души, преброени с бебетата и старите баби. Тези хора от 1835 до 1839 построяват сградата, в която сме (Старото школо в Трявна, б.р.). Представете си два блока в София, където живеят към 2 000 души. Тези хора да се обединят и в рамките на 50 години да създадат училище, след това второ училище, да издигнат църква, след това още една църква. При това без държавна субсидия, без субсидирани бройки, без европейски програми или предприсъединителни фондове. Ето това е подвигът на нашите възрожденци“, така образно описва представеното в книгата проф. Вера Бонева.
Професионалните интереси и проучвания на Ирина Димитрова са в областта на Българското възраждане и културно-историческо наследство. Тя е автор също така на „Разходка из възрожденска Трявна“ и на „Петко Славейков и тревненци. Кулинарни пътешествия от Цариград до Трявна.“ Рецензенти на последната й книга „Страници от историята на Трявна през Възраждането“ са проф. дин Вера Бонева и доц. д-р Гергана Георгиева.
