АЕК "ЕТЪР" ПРОВОКИРА ТВОРЧЕСКИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА РАДОСЛАВ ПЪРВАНОВ
Съвсем скоро АЕК „Етър” бе посетен от 13-милионния посетител и се замислих, колко хора аз съм виждал на Етъра, какво съм виждал и какво всъщност имаме независимо дали го оценяваме или не.Ще ви покажа за 5 години какво видях аз като празник, възстановка или интересно събитие, което ми е направило впечатление, че буди страхотен интерес и е събрало много хора.
Част от мнението за едно събитие събирам и след като се е случило по това, как реагират потребителите в интернет след като публикувам албум със снимки на страницата ми.
Започвам с един празник, който се е състоял на 12 март 2011 година и от тогава не съм посещавал подобно събитие. Тук е мястото да спомена, че някои неща се случват всяка година на въпросния празник но аз съм снимал само веднъж.
Та това е Тодоровден или Конския Великден, по обед се бяхме събрали и очаквахме с огромно нетърпение събитието. След като ритуалът бе изпълнен всеки, който желаеше /по-скоро имаше смелост/ можеше да се качи на кончето и да се разходи из Етъра с него.
На 2 май 2014 години съм посетил и снимал нещо, което още когато чух, че ще се състои ме заинтригува и нямах търпение да го снимам. На Велики четвъртък в Етъра ни демонстрираха боядисването на яйца за Великденската трапеза с естествени багрила. Тогава доста деца бяха донесли яйца и можеха собственоръчно да ги боядисат. Цветовете и технологията бяха уникални!
Идва ред и на Лазаровден 4 април 2015 музея препълнен с хора наблюдава възстановка на обичаите от преди години свързани с празника на Лазарките и моментът, в който те стават жени. Ако не ме лъже паметта, тогава те стават моми за женене.
22 юни 2014 тогава организирано с групичка колеги отидохме в Етъра да снимаме Еньовден. Празника на билките, много танцови състави, венци с омайни билки и много туристи. След фолклорната програма научих доста за билките, за празника и направих много снимки на всички участвали в правенето на венците и гостуващите състави.
Дойде ред и на един от любимите ми празници – Гергьовден. Не бях присъствал на Етъра по това време и бях като все едно за пръв път стъпвам там. Дегустирахме обредни хлябове, гледахме фолклорна програма и като за финал минахме покрай люлката и кантара. На люлката направих много снимки, но най-много харесвам тези от кантара, разположен близо до входа на музея всички се спираха да видят, да се претеглят или просто да се снимат.
27 август 2011 Фестивалът „Сватбата единство и многообразие” – събитие, което очаквах да продължи много малко и да бъде бедно на хубави гледки за силни кадри – заблуда. Беше невероятно, беше магично и силно. Традицията, добрата игра на всички участници във възстановката ни пренесоха сигурно 100 години назад и опитахме от обичаите от онова време, когато са се женили много по-различно от сега.
Петровден – 29 юни 2011 Поканиха ме да присъствам на Петровден деня, който свързваме с яденето на пилешко. Но бях приятно изненадан, показаха как се приготвя традиционното ястие, което едно време са носили на нивата земеделците докато се трудят – „Бял мъж” приготвено от брашно, сирене и яйце ако не се лъжа сготвено на огън в автентична одая беше страшно вкусно, още пареше и точно след като бях приключил със снимките го опитах .
Три поредни кадъра от моето разказче ще посветя на Събитието на събитията в Етъра – Международния панаир на народните занаяти. Аз го снимам от 2009 година насам и всеки път ме изненадва с нещо ново и много интересно. Научавам страшно много неща от тези 4 дни, в които се срещаш с много нови хора, занаяти, думи, техники и какво ли още не.
6 септември 2013 майсторската надпревара и пълното доказване на фразата „Желязото се кове докато е горещо” нажежени до червено и майсторите и техните изделия бяха сложени между чука и наковалнята. Този занаят ме отвежда право при Рачо Ковача и неговата личност.
5 септември 2014 година. Грънчарите бяха на ход, след като видяха задължителния за надпреварата предмет, който трябва да изработят /Шулец/ те можеха да направят нещо от глина по своя идея. Такива красиви произведения не бях виждал.
3 септември 2011 Какво се случва когато кочаните с царевица се обелят? Шумата става за плетене, танурчета, поставки, дамска чанта дори и чан. Това видях да творят жените с отрудените си ръце от царевична шума.
1 август 2010 Посетих Етъра с приятели и се натъкнах отново на плетене с царевична шума. Колко неща могат да се направят от този материал – нямате идея.
25 март 2015 година. Благовещение. Заедно с колегата Пенчо Илиев от Дряново се събрахме на Етъра и започнахме да „чепкаме” традицията на Благовещение, че била езическа, че била лоша, че била хубава. Децата от ОУ „Ран Босилек” Габрово пресъздадоха чудесно битието на българите на точно този празник. Ловенето на риба, прескачането на огън, гоненето на болестите – всичко.
Етъра е едно уникално място, което трябва да ценим и показваме. Етъра е пазител на българщината и тайното съкровище на Габрово. Ще продължа да ходя и снимам защото обичам това място!
