15, 16 и 17 юли се наричат от народа Горещници, Блъ̀съци, Гѐрмановци
Единственият в Габровско минерален извор – Вонещата вода в кв. Радецки, носи името на св. Марина. На 16 юли от 18:30 часа там ще има Водосвет, съобщи кметският наместник Тодорка Мирчева, която предостави и снимки от това място.
Автор на текста – Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“
Автор на снимките – Тодорка Мирчева, кметски наместник на село Зелено дърво
Дните на християнските светци мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Юлия девица и Марина – 15, 16 и 17 юли, се наричат от народа Горещници, Блъ̀съци, Гѐрмановци. Смята се, че са най-жегавите в годината, че има бури със светкавици и гръмотевици, а опасността от пожар е голяма. Празнуват се в чест на слънцето и огъня, но и за предпазване от пожари, гръмотевици и градушки. В тях е забранено палене и изнасяне на жар от дома, пране и миене, за да не изгори къщата, реколтата и добитъка. През Горещниците не се ходи пеш, а полската работа замира, за да не се запалят нивите и снопите от огън, слязъл от небето (обикновено светкавица). Най-строго се пазят първия и третия горещник.
По времето в тези три дни се гадае какво ще бъде то съответно през периодо от януари до март на следващата година. Ако първият горещник е топъл, януари ще е мек, ако е хладен – ще има студ и виелици. Така е и за следващите дни. На други места се предсказва за декември – февруари, като се вярва, че колкото по-топло е през горещниците, толкова по-люта ще бъде зимата и през съответните три зимни месеци.
В по-старо време вечерта на първия ден се изгася огъня във всички къщи в селото и не се пали друг до третия ден. На св. Марина всред селото се пали нов огън, от който всички вземат и подновяват своя в огнищата. Това е свързано с вярата, че светицата е повелителка на падащия от небето огън и покровителка на жътвата и нивите. Заради огнената си същност тя е наричана в Северна България Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна – Лю̀та, Чуру̀та и Опалена Мария. Денят ѝ е празник на занаятчиите, чиито професии са свързани с огън – ковачи, калайджии, фурнаджии и др.
Огънят в представите на българина е светлина и топлина, има магическа, пречистваща и пропъждаща злото сила. Но същността му е двойствена – той е символ на живот, здраве и плодородие, но и на разрушение, болка и смърт. Потвърждават го изразите: „Да им гори огъня“ (да живеят дълго и щастливо), „Пази се като от огън“, „Огън да те гори“, „Без огън къщата ти да остане“ (да запустее домът, всички да умрат).
Но името Марина значи „морска“, а от тук е връзката на светицата с водата. Казват, че в този ден и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в нея, ще е здрав през цялата година. По-лековита е водата и в минералните извори – за изцеряване е достатъчно само да се топнат болните в трите дни по веднъж. Но най-почитани са аязмата в църквите и манастирите, носещи името на светицата. Св. Марина се приема за покровителка на водите най-вече на Южното Черноморие, а денят ѝ е празник на гр. Созопол, чиято закрилница е. В Югозападна България припознават св. Марина като господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях. Тя посещава сънищата на вярващите в нея, лекува и пророкува, дава съвети срещу болести и нещастия. Другаде е покровителка и на брака – от нейния ден започват седенките, пълни с надежди за любов и семейство.
Натоварена с много символи и функции от народната вяра, св. Марина сякаш губи църковната се същност. Според житието ѝ Марина е дъщеря на жрец, родена в Антиохия, изповядваща християнството, но не е кръстена. Гонителите ѝ я хвърлят вързаната в грамадна каца с вода, за да се удави, но тя се моли на Господ да ѝ развърже веригите, а водата да бъде кръщение и възраждане за вечен живот. Желанието ѝ се сбъдва, но е осъдена на посичане около 270 г., едва 16-годишна.
Иконографските изображения на светицата са две: първото - в едната си ръка държи дявола за косата, с другата го удря с дърво по главата; второто - на трон, с лява ръка е пред гърдите, а в дясната държи кръст.
Единственият в Габровско минерален извор също носи името на св. Марина.
