ПЕСНИТЕ НА SEVI BAND ПРИЗОВАВАТ ХОРАТА ДА ЖИВЕЯТ НА МАКСИМУМ, НО НЕ И ПОШЛО
Павлин Иванов е един от най-добрите барабанисти на родната сцена. Тази оценка младият габровец получи в публикация на специализиран за музика сайт - metalhall.net. Групата, в която Павлин свири е известна в столичните рок-клубове и се нарича SEVI BAND.SEVI са една от малкото групи, които звучат по-добре на живо, отколкото на студиен запис. Павлин попадат в групата „уж” случайно и успява да намери себе си в музиката, която се твори там.
Разкажи малко повече за групата и как се появи ти в нея?
SEVI BAND се появи през 2009-2010 г. Около 10 месеца свириха с друг барабанист и имаха един клип. След това направихме клип на песента Limited Edition, на Victim и на Speed Up. Издадохме дебютен албум и акустичен DVD-албум, който беше от изпълнение на живо в един столичен клуб. Освен парчетата от студийния албум има още няколко добавени.
Като мелодичен рок ли определяте вашата музика?
Музиката се разви в много посоки, стиловете се приплетоха. При нас има алтернативен-поп-софт рок. Имаме парчета, които звучат по-скоро като поп, други са по-твърди. Но имаме и пиано балада.
Кой пише музиката на групата?
Вокалът Светлана Близнакова и Рали Велинов, който е басист. Някои парчета са написани от бившия ни китарист.
Барабанистът сега си ти, в същото време учиш музика. Останалите в SEVI BAND учат ли музика някъде?
Повечето – да. Басистът и Севи са учили, пианистката ни е завършила музикална академия. Китаристът също е с такова образование. Не всеки свири на инструмент, който е учил, но всеки от нас знае за какво става въпрос.
Важно ли е в наши дни един музикант да учи в музикално училище? Как ти звучи твърдението, че музиката се усеща с душата, а се изразява чрез ръцете?
Комплексно е. Нотите са задължителни, трябва да познаваш нещата, за да не ти се налага да откриваш топлата вода – нови акорди, например. Но никога не сме били от хората, които се водят по правилата, когато пишем музика. Нещо звучи ли ни добре не мислим дали е по правилата.
Ти тръгна от Габрово през 2007 година. Как стигна до SEVI BAND?
Преди тази банда се занимавах с други странични проекти. Един от тях беше с голямо габровско участие – „Мискините”. Свирехме акустичен блус. Напоследък почти не успявам да свиря с тях, заради ангажиментите си. Свирил съм и с други, човек с времето се нагажда и намира своето място. Преди три години от SEVI BAND ми се обадиха, че търсят барабанист за едно участие. И така до днес. Паралелно движих и Музикалната академия в София и работя в столичен рок-клуб, защото с музика трудно се живее.
Някои не живеят толкова трудно!
Е, ако вземем един Боно, това е така!
Боно? Аз по-скоро мислех за „Ръцете горе! Не ви чувам”!
Имам нетърпимост не толкова към тези песни, колкото към чалга-културата.
А, вашата музика каква култура създава?
Нашата музика също не е за много специализирана публика. Търсим популярността, не сме забили в тежкия ъндърграунд. Но друг е въпросът кой какви компромиси прави. Ние не сме насочени директно към духовното извисяване, но имаме и такива парчета. Някои други наши песни призовават хората да живеят на максимум и да вземат всичко от живота. Но идеята ни не е да се живее пошло.
Да разбирам ли, че философията, която SEVI BAND влага в музиката си е да се вземе всичко хубаво от живота, но и да се опознае не чак толкова хубавото, за да може човек да му се изплъзне? Докато чалга-културата създава нагласа в едни момичета да си сложат силикон и да гонят богати чичковци!
Много точно го каза, така е. А и нашата музика е много позитивна.
