БЕЗКОРИСТНО СЛУЖЕНЕ И БЕЗГРАНИЧНА ЛЮБОВ КЪМ РОДНАТА ЗЕМЯ
Културна ценност на юни в Регионален исторически музей - Габрово (РИМ) е „Спомени“ на Димитър Тодоров – Димитрото, ботевият четник свидетел на гибелта на войводата.РИМ – Габрово съхранява второто им издание от 1940 г. Съставител на записките му е Георги Караиванов (поет, писател, драматург).
В своя „Завет“, публикуван в изданието на спомените от 1928 г., Димитър Тодоров пожелава на поколенията „безкористно служене на народната и безгранична любов“ към родната земя.
Историята на Димитър Тодоров – Донков, разказана от Красимира Чолакова, директор на РИМ - Габрово
Роден е на 19 февруари 1855 г. в с. Новата махала (дн. квартал на Габрово), Габровско. Дядото Донко Трошкин, принуден да напусне Габрово, заедно със свои другари се заселва в Балкана като един от основателите на колиби Нова махала.
По-големият му брат Донко Тодоров е заподозрян след неуспеха на Габровското въстание от 1862 г., арестуван заедно с други габровци е заточен в Диарбекир. Около месец след разгрома на Хаджидимитровата чета (юли 1868 г.), 13-годишният тогава Димитър заминава заедно с габровците братя Тутнишеви за Румъния в гр. Питещи. Известно време работи в техния магазин, след което се премества в Букурещ, където работи като надзирател в чифлика на Гица Пенку.
С Ботев се запознава в частната къща на един българин две-три години преди бунтовната пролет на 1876 г. В началото на м. май 1876 г. Димитър Тодоров заминава за Крайова, за да се включи в подготовката на четата - "приготвих си въстаническа униформа и помогнах при правенето на фишеци и при купуването на пушки“.
На 17 май се качва на парахода "Радецки“ от пристанището Бекет. По нареждане на военния ръководител, габровецът Никола Войновски, отговаря за реда и дисциплината на парахода.
Слиза на Козлодуйския бряг с първата група четници. Участва във всички сражения на четата и става свидетел на гибелта на войводата Хр. Ботев. След разпръскването на четата се присъединява към групата на Войновски.
От 15 души в първите дни на юни, към средата на месеца от групата остават само трима – единият от тях е Д. Тодоров.
Заловен след предателство при с. Бели Осъм, Троянско, заедно с Никола Обретенов и Сава Пенев е осъден от Търновския съд на смърт чрез обесване. Русенският извънреден съд след намесата на дипломати, начело с руския консул, заменя смъртното наказание с доживотен затвор.
До обявяването на Руско-турската война от 1877-1878 г. той престоява с други ботеви четници в Цариградския затвор, откъдето е преместен в крепостта Сан Жан Д`Акр на полуостров Акия (Сирия).
По силата на Санстефанския мирен договор, на 21 март 1878 г. е освободен заедно с другите четници. След Освобождението живее в Габрово, а след това в София. През 1882 г. се оженва, има четири деца.
Работи като контрольор в тютюнева фабрика. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). В периода на Стамболовото управление (1887-1894 г.) е иконом-надзирател в Народното събрание и директор на Софийския затвор.
По време на втората Балканска война (1913 г.) е представител на Червен кръст в Одрин. Член е на опълченското дружество „Шипка“ и известно време негов председател. През м. май 1940 г. е избран за почетен гражданин на Габрово. Умира на 25 септември 1940 г. в София.
