СИМЕОН АБАНОС: ГАБРОВО ЗАСЛУЖАВА ДА ИМА ЦЕНТЪР НА МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО
Съдбата на постерите на Кристо и всички други събрани за него материали трябва да бъдат неразделна част от Центъра за модерно изкуство, смята габровският художник Симеон Абанос, посветил години на идеята за създаването на център за изкуството на името на световноизвестния артист, роден в Габрово, Христо Явашев – Кристо. Наскоро художникът предаде на Общината в Габрово 50 постера на авангардиста Кристо, предоставени му от братята Анани и Стефан Явашеви. За тяхната бъдеща съдба и идеята за Център на модерното изкуство репортер на вестник "100 вести", разговаря със Симеон Абанос.
Г-н Абанос, предадохте наскоро постерите на Кристо, които съхранявахте доста години, на Община Габрово. Кога и защо се случи това?
Аз имам и други материали, но Общината искаше единствено и само постерите. Това доста ме учуди. Общината е сключила споразумение със семейство Явашеви – бртята на Кристо Стефан и Анани Явашеви, относно наследствения им имот в Габрово, за който дължат данъци. В сключеното споразумение за покриване на дължимата сума те предоставят собствеността на имота си плюс постерите на Кристо. За това нито Стефан, нито Анани са говорили с мен.
ПАЗЯ ПИСМАТА ОТ МЕЦЕНАТА БОТЬО БАРАКОВ
На 27 ноември в художествена галерия „Христо Цокев“ се състоя едно изключително събитие.
Габрово отбеляза 100 години от рождението на Ботю Бараков. Сега, когато го няма, му отдаваме тържествено и заслужено онова, което моят приятел не получи приживе. Позволявам си да нарека почетния гражданин, меценат и най-голям за времето си български дарител „мой приятел“, защото в продължение на близо 15 години ние общувахме при всяка възможност - бяхме съседи в Източник, и нещо повече - заедно крояхме общи планове. На 26 ноември в интервю за „100 вести“ разказах неща, по-скоро емоционални, отколкото свързани с неговото дело. Днес реших да предложа част от кореспонденцията, която активно водехме - аз от Габрово, той от крепостта Урвич край София.
НАКЪДЕТО И ДА ТРЪГНЕШ ТЕ ОЧАКВА ЩАСТИЕ
На корицата – четирилистна детелина, нарисувана от художника Антон Антонов. Между листенцата й са четирите посоки на един кръстопът. И всичките посоки водят пак към детелината. Затова и мотото – мисълта на Чарли Чаплин „Кръстопътищата нямат пътни знаци” - допълнително насочва читателя към основния мотив и мотивация на тази поетична книга на поетесата Екатерина Кунова, която
аз прочитам така:
НАКЪДЕТО И ДА ТРЪГНЕШ, ТЕ ОЧАКВА ЩАСТИЕТО!
Така мислеше и знаменитият рицар Дон Кихот, като оставяше на своя верен Росинант да избере пътя към приключенията. А смисълът на тази детелина е може би и в това, че накъдето и да тръгнеш от кръстопътя на живота, ще се върнеш пак в центъра на детелината, т. е. в себе си, както и знаменитият идалго се връща при хората, които го обичат.
