Разприте, обидите, лошите помисли, думи и дела омаловажават цялото въздържание по време на пост
„Не е важно какво влиза в устата ти, а какво излиза от тях“.
Разприте, обидите, лошите помисли, думи и дела омаловажават в очите на Господ цялото въздържание. Може би това е дълбоката мъдрост – да бъдем добри, толерантни, въздържани, добронамерени, състрадателни, щедри към околните, за да хармонизираме света, в който живеем. . Пречистването на тялото да е в унисон с чисти мисли, стремежи и желания. Единението с Бог минава през единение с останалите хора и със самия себе си.
Снимка: Тихомир Пенов, музей „Етър“
На четвъртия ден от Великия пост сме – 48-дневен период на въздържание от определени храни, от нечисти помисли и действия. Те са вай-продължителни в църковния календар – започват 7 седмици преди Великден, и се предшестват от Месни и Сирни заговезни. На месни заговезни отпадат от трапезата месото и производните му, а след Сирница – яйцата и млечните продукти.
Постите започват с пожеланието „Сладки заговезни и леки пости“, но те съвсем не са леки. През целия период мъж и жена „не се събират“, всеки християнин спазва въздържание от консумацията на определени храни, алкохол, песни и танци. Постите са време за молитви, вглъбяване и смирение за постигане спасение на душата и единение с Бога.
Тази форма на доброволно самоограничаване е подобие на Христовия пост и цели подобаващо посрещане на Възкресението.
В народната традиция постите започват с измиване и изтъркване на всички домакински съдове от блажното ядене в предходните дни. Останалата от празника храна се дава на циганите – най-бедната част от населението. Следи се първата седмица на поста да се приема само растителна храна без олио и вино, а в събота се взема причастие.
От втората седмица на поста е позволено вино и олио само в събота и неделя. На Благовещение и Цветница е разрешена риба. На Тодоровден в Габрово, при ходене на кравай при младите булки, се черпи с филийка симиден кравай, намазана с разбит хайвер и украсена с маслини. За пиене се поднася чашка ликьор на жените и чаша вино или ракия на мъжете. В празничните дни към постната храна понякога хората си позволяват морска храна (октопод, раци) и охлюви.
Обичайна храна през постите са тестените изделия, варива, туршии, зеленчуци, ядки, мед, сушени и пресни плодове, ошав, домашни сладка и конфитюри. Болните, бременните жени и децата са освободени от строгия пост, който през Страстната седмица стига кулминацията си – на Разпети петък не се яде нищо и не се пие дори вода от най-ревностните вярващи.
За предпочитане е виното, разрешено в празник, да е червено, защото символизира Христовата кръв. Но не бива да се злоупотребява с него, защото пияният човек не може да се контролира и лесно изпада в грях. А постите не са време за веселие и удоволствия. Спрени са седенките, годежите и църковните бракове, именниците честват скромно празниците си.
Макар постите да са начин за пречистване и духовна концентрация на тялото и на духа, хората са убедени, че въздържанието от храна, не е решаващо за постигане на добродетел.
Казва се: „Не е важно какво влиза в устата ти, а какво излиза от тях“.
Разприте, обидите, лошите помисли, думи и дела омаловажават в очите на Господ цялото въздържание. Може би това е дълбоката мъдрост – да бъдем добри, толерантни, въздържани, добронамерени, състрадателни, щедри към околните, за да хармонизираме света, в който живеем. Пречистването на тялото да е в унисон с чисти мисли, стремежи и желания. Единението с Бог минава през единение с останалите хора и със самия себе си.
Въпреки че водещото в поста е духовното извисяване, храната е важна за хората и по време на Великия пост, тъй като чрез нея тялото може да се замърси или да се пречисти.
Автор: Румяна Денчева, уредник отдел „Бит и поминък“
