ИНСТИТУЦИЯТА БЪЛГАРСКА КОРОНА ТРЯБВА ДА НАМЕРИ МЯСТО В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ
Коментар, с много полезни за нацията изводи, предлага вестник "100 вести" днес. Изданието ни провокира да погледнем отвъд моментните настроения чрез мислите на Спас Ташев, автор на книгата "Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието: Факти и митове“. Статията заслужава да се прочете в детайли, тук предлагаме акценти от нея:
"През 2012 и 2013 г. ми се наложи да изследвам събитията от 1943 г. около спасяването на българските евреи и депортацията от т. нар. нови земи. Работейки с нацистките документи, ясно си дадох сметка, че последната инстанция на спасяването е българският държавен глава, което ме накара да преосмисля втълпяваното в детското ми съзнание и да погледна по един обективен начин на Цар Борис III и тежестта на неговите отговорности.
След като мина представянето на книгата ми по предложение на моя приятел от Израел Самуел Ардити, пожелахме среща с Цар Симеон II. Отидох с доза скептицизъм, защото все пак това бе премиерът, който ме бе лишил от възможността да работя активно по едно от призванията в моя живот. От продължителния разговор с Царя обаче останах с добри впечатления. Имах възможността на живо да констатирам дълбочината на неговите разсъждения, огромните му познания, такт и не на последно място държавническо мислене, изчистено от каквато и да било партийна политика.
Всичко това ме накара да се замисля над случващото се и неслучващото се в България и да потърся примирение както в съзнанието си, така и на миналото, настоящето и бъдещето на страната ни.
От дистанцията на времето вече може да не е толкова вълнуващо, че прогоненият някога Цар се завърна в България и бе посрещнат възторжено. Цар Симеон II спечели демократичните избори и стана първият монарх, заел поста министър-председател. При неговото управление България влезе в НАТО и Европейския съюз. Ролята на Царя като ръководител на правителството обаче е много позначима и трайна. Неговата основна мисия бе морална и стабилизираща – да посочи пътя на националното помирение и успокоената историческа памет.
Ако българите искаме да бъдем прагматични и да впечатлим света с толерантност и приемственост, трябва да приемем факта, че Българската корона продължава да съществува, а през 1946 г. тя само е отделена от държавата по примера на случилото се с БПЦ.
Изхождайки от подобно разбиране, институцията Българска корона като наследена от миналото трябва да намери своето място в съвременна България с изработването и приемането на съответен закон. Царят като носител на Българската корона ще намери място в държавния протокол подобно на това на Българския патриарх.
Като специфична дейност на Царя може да бъде отредено поддържането на контакти с кралските фамилии в Европа и по света, подпомагане на българските дипломати, акредитирани в държави с монархическо управление, изпълняването на ролята на специален пратеник на България, посредник в международни конфликти и други дейности".
