Двама габровци са сред жертвите от атентата в софийската църква „Св. Неделя”
Сред загиналите в атентата на 16 април 1925 г. са двама габровци: Паскал Хр. Паскалев – кмет на София и Иван Н. Гладнев – адвокат и общински съветник. Двамата са юристи, жители на столицата и дейци на управляващия по това време Демократически сговор.Паскал Хр. Паскалев е роден в Габрово на 24 април 1875 г.
Завършва средно образование в родния си град, след което учи правни науки във Франция. След дипломирането си се завръща в България и постъпва на съдийска служба. Няколко години е съдия в Търновския и Пловдивския окръжен съд. Около 1905 г. се връща в Габрово и започва адвокатска практика.
Едно от делата, които води П. Паскалев е от името на Габровското училищно настоятелство с наследниците на Теофил Хаджигеоргиев Пашов по неговото завещание. Член е на Габровския градски общинския съвет (1908-1918 г.). Отдава се на политическа дейност като член на Демократическата партия, под влиянието на Христо Конкилев и Хр. Топузанов. Избиран е за народен представител в XVII (1914-1919) и XIX (1920-1923 г.) ОНС. Като депутат Паскал Паскалев отправя питане до министъра на търговията и промишлеността по въпроса за построяване на висше техническо училище в Габрово, съгласно завета на д-р Н. Василиади.
От 1920 година се установява в София, където продължава своята политическа дейност. Той се изявява и като публицист, името му се среща често в колоните на в. „Пряпорец" и списание „Демокрация".
При управлението на БЗНС (1919-1923 г.), по време на Търновските събития през септември 1922 г., Паскал Паскалев по чудо не става жертва на развихрилата се политическа саморазправа. Той е заловен от шайка на „оранжевата гвардия" през нощта срещу 18 септември на гара Стара Загора, където е бит жестоко, въпреки депутатския си имунитет.
Неговите качества и политическа активност са оценени от управляващия Демократически сговор. На заседание на Столичния общински съвет от 14 юли 1924 г. Паскал Паскалев е избран за кмет на София.
Като кмет на столицата той подема стопанско, финансово и благоустройствено дело от голям мащаб, в което, с краткото си управление, успява да начертае и сложи началото на мероприятия, които да оставят траен спомен за името му.
На 16 април 1925 г. Паскал Паскалев умира от раните си при атентата в църквата „Св. Неделя”, с което е прекъснат живота на един обещаващ политик и общественик.
Кървавият Великден – убити са 134 души, ранените са повече от 500
Иван Николов Гладнев е роден на 6 април 1886 г. в Габрово, в занаятчийско семейство.
Още като ученик в последните класове проявява интерес към стопански и икономически въпроси. За да чете произведенията в оригинал, изучава руски език, тъй като преведените представят предимно идеите на марксизма. Постепенно, формирайки своя мироглед, Иван Гладнев се включва в редовете на създаващата се тогава Радикалдемократическа партия.
По спомени на негови съвременници, той се отличава с буен, избухлив темперамент, готов да защитава убежденията си с жар, енергия и забележителна упоритост. Тези качества Гладнев проявява през ноември 1918 година, когато се провежда първото публично събрание на местната комунистическа организация в салона на казино „Бузлуджа". Той, единствен от присъстващите взема думата, за да критикува предложената резолюция за съюз със Съветска Русия и присъединяване на България към световната революция.
Иван Гладнев завършва юридическо образование и има адвокатска практика в Габрово. След 1919 г. се установява в София и продължава да работи като адвокат. Нарежда се сред инициаторите за създаване на Демократическия сговор. Изявява се като публицист, избран е за общински съветник. Загива на 16 април 1925 г.
Като косвена жертва от атентата в църквата „Св. Неделя” може да се смята и младият габровец Петър Кехлибарев (запасен поручик). Той пада убит на 28 април в покрайнините на София, като милиционер (доброволец), в престрелката за залавянето на комуниста конспиратор Александър Боримечков в района на Разсадника, до Владайска река.
