LYUBE - ЕДИН ХУДОЖНИК С ИРОНИЧЕН КОМЕНТАР ВЪРХУ СЪСТОЯНИЕТО НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА
Изложбата Apokalypsаrium, която бе открита в Галерия София, Български Културен Институт / Лондон, представя най-вече големи картини от последните 2 творчески години на българския художник Любен Петров - Lyube.
Lyube e известен на чешката публика с участието си на АРТ Прага през 2013 г. и е отличен с награда за млад автор (ART PRAGUE Young Award). На българската сцена Любе става популярен през 2012 г. с участието си на „МОСТ” (Конкурс за българско съвременно изкуство МОСТ).
През 2013 получава наградата на фондация „Едмонд Демирджиан” за млад автор , а 2014 е номиниран за наградата „БАЗА”, която се дава за съвременно изкуство .
Експресивен живописен подход, ясно интензитет и енергични пастообразни слоеве на цвят или отличителен пластичност са характерните черти на живописта техника на Любе Петров. Широкият мащаб на изразни средства предвещава семантично разнообразие на фантастични истории. Те са скрити в гротескни фигури, които са пълни с сарказъм, комични естетика, хиперболи и хумор. Същите крият и и по-дълбоки мисли за връзката между човека и природата, които довеждат до апокалиптичните окончания.
В творческото си развитие Любен Петров работи върху темите, които са плътно свързани с цикъла на живота и смъртта. В неговите платна той съчетава традиции, символи и елементи на Източна и Западна култура на полето от мотиви от историята на изкуството, включващи християнска иконопис, митологични мотиви, но и абстрактни теми, вдъхновени от научно-фантастичната литература и кино.
С работата си той изразява своя ироничен коментар на текущото състояние на цивилизацията, която той нарича Apocalypsarium, т.е. началото на края. Той директно призовава за скъсване точки на човешкото съществуване и затова прави такива огромни усилия, за да улови момента.
Авторът казва, че апокалипсисът присъства постоянно, никога не спира, постоянно се движи и така в процеса мутира.
Героите са въвлечени в нещо като транс, оставени сами в света, засмукан от природни катастрофи - апокалипсис . Историята остава загадка за зрителите и би могло да се предположи, че повишава възбудата от една недовършена история. Спирането на вземане на решение - този момент е покрит с магическа аура, обаче съдържанието на парчетата има дълбока интелектуална основа и дава доказателства за философска зрялост на младия автор.
Любе Петров изследва не само неизчерпаемостта на платното, но и целта на човешкото съществуване чрез символи. Те демонстрират силата на мисълта на едно същество с лице на апокалипсис. Фигурите се превръщат в супергерои на нашето бъдеще.
