Господи, нека това не се е случило!
Не е четене, преживяване е! Романът „Лунна светлина“ определено е постижение, до което човек си заслужава да се докосне. Тази книга не е за бързо прелистване. Независимо дали си мъж или жена, заживяваш живота на главната героиня.
Всяка дума има своето място, а специалната им подредба в изречения позволява на текста да се изпълни с енергия. Посланията са ясни, някак обикновени, но като се замисли човек – трудни за постигане. Да запазиш вътрешна доброта, да проявяваш разбиране към другите, да съчувстваш и да приемаш – това е същността на арменката, чиито изпитания читателите преживяват през целия роман. Лесно ли е да си такъв човек? На теория – да, на практика – много трудно.
„Господи, нека това никога не се е случило по този начин!“ – мислех си докато чета. Но също си мислех – „Господи, нека се е случило!“. Толкова изпитания да се стоварят върху един човек, биха го повалили. Затова исках всичко да е плод на творческата фантазия. Но изключителния финес на главната героиня, висотата, до която се издига дори в най-тежките изпитания, ме карат да се надявам такива хора наистина да съществуват.
На лунна светлина със спомени за Изпепелена младост
Clair de Lune / На лунна светлина
Статията е по проект „Форум за сътрудничество и култура“, който се реализира от фондация „Граждански форум“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Гледайте още
06.04
