Един младеж започва да пише стихове преди осем години. От днешна гледна точка ги смята за детски, наивни и чисти. Не, че сегашната му поезия не е чиста, но в нея е отразен натрупан житейски опит. През април 2018-та Калоян е на 20 години.
Стиховете на Калоян Христов докосват. Изненадват. Понякога са с неочакван край. Вероятно следва продължение, което Калоян все още не вижда. Читателят остава в очакване. Всеки стих има своето значение точно по този начин, по който е представен днес. След време, когато Калоян обогати себе си с още житейски впечатления, продълженията на стиховете му с неочакван край сами ще се излеят в чувства. Чувствата ще предизвикат думи. Думите ще родят новите стихове.
Поезията на Калоян Христов ни оставя в едно спокойно очакване. Читателят не е нетърпелив за продължението. Стихът е такъв, какъвто е - с отворен край. Или в една безкрайност.
Калоян Христов вярва, че е добре всеки да преживее стиховете му лично. Да намери нещо от себе си, да си припомни свое емоционално преживяване. Калоян не остава само с вярата си. Защото постига това въздействие в действителността. Когато чуете или прочетете написаното от него, сами ще се убедите в това.
Аудио записи със стихове на Калоян Христов предстои да бъдат представени чрез
Култура ON AIR.
Март
Мартенските лалета
се заскрежиха
и жълтият им цвят
се превърна
в бял.
По набъбналите
пъпки
на сливите
се натрупаха
бели камарки.
Свежата
зелена трева
също побеля
изведнъж.
Някъде някоя
жена
беше огорчена
от някого.