ЕМО ЕТЪР ВЕЧЕ Е ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА МУЗЕИТЕ НА ОТКРИТО
ЕМО „Етър” вече е институционален член на Европейската асоциация на музеите на открито. Това стана по време на участието на директора доц. д-р Светла Димитрова и финансиста Евгения Ангелова в 28-та среща на организацията, която се проведе в Бирмингам.
През 2016-та Светла Димитрова поднови контактите между „Етър”-а и Асоциацията, но до лятото на тази година членствата в нея са само индивидуални. Представителите на българския музей на открито – Димитрова и Ангелова, решително подкрепиха промяна в Устава, чрез която вече е възможно институциите да членуват. Те стават и основните фактори при вземане на решенията.
Самата конференция се проведе в три музея.
През повечето време тя бе в град Дъдли, където е разположен Black Country Living museum, посветен на добива на въглища, производството на желязо, индустриализацията и живота през този период.
На около час път от Дъдли се намира друг музей - Avoncroft, в който са пренесени жилища отпреди два века. Последната сграда е от 30-те години на ХХ век.
В Ironbridge museum основна забележителност е мост от ХVІІІ век.
В района се намира и музей от края на ХІХ и началото на ХХ век, посветен на Викторианската епоха.
„Особено ползотворна беше конференцията, посветена на музейната дейност. Имаше няколко пленарни доклада и работа по секции. За мен интересното е, че нямаше доклади, а дискусии. Задава се тема, участниците решават на място в кой модул да се запишат и след това се състои дискусията, която дава информация за опита на всеки от музеите”, разказа доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър”.
Димитрова и Ангелова се включиха в модула за планиране и управление на музеите на открито – една тема, която пряко касае „Етър”-а.
„Финансирането в отделните страни е различно. Някои успяват самостоятелно. Но повече имат обществена функция и една част от тяхното финансиране е по линия на държавата, на общината или на някоя асоциация. Те имат много по-различно управление от нашето – чрез тръстове или съвети, които набират за тях средства”, разказа доц. Димитрова.
Представителите на ЕМО „Етър” разшириха мрежата от контактите с други институции от организацията. Едва наскоро, през 2016 година, след дълго прекъсване, бе възобновено сътрудничеството с Европейската асоциацията на музеите на открито. Година по-късно, по време на 28-та конференция, се включиха над 100 участници.
„Много важно беше участието ни в заседанието, което направи промени в Устава на Асоциацията. Досега членството в организацията беше индивидуално. Най-често един директор представя музея. С течение на годините се присъединяват и членове на екипа. От музея в Копенхаген имаше над 10 индивидуални члена. Но наши разговори с директори на музеи в Унгария и Румъния, показаха колко важно е да има институционално членство, защото директорите са сменяеми. ЕМО „Етър” вече има институционално членство, остават и индивидуалните. Институционалните представители обаче ще вземат решенията.”
При разговорите с директори на други музеи на открито Светла Димитрова е установила, че посещаемоста в ЕМО „Етър” е на нивото на европейските.
„Най-много са посетителите на музея в Стокхолм – около 1 400 000 души. Всички останали се движат от 200 000 до 500 000, при това става въпрос за музеи, които са много по-големи от ЕМО „Етър” и са с много по-сериозна международна популярност. Ние се позиционираме много добре и не бива да имаме притеснения, когато се съизмерваме с европейските музеи на открито”, смята Димитрова.
Евгения Ангелова е впечатлена от подкрепата, която обществеността дава на музеите на открито.
„Black Country Living Museum е по-млад от нас. Догодина ще празнува 40 години. Започнал е работа върху изоставена земя. Общината взема решение да отдели хора, които да работят там. През годините нарастват артефактите, които се събират, за да достигнат 80 000. През 2010 година се отпускат 10 000 000 паунда, за да могат да възстановят една улица, на която да се пресъздаде живота от 1930 година. Да си представим Чаршията в ЕМО „Етър”, но много по-голяма и от по-нов период. Представят се поминъка на хората, търговията, как са се забавлявали”, разказва Евгения Ангелова.
Финансистът на ЕМО „Етър” е впечатлена и от анимирането на самите експозиции. Във всеки от обектите посетителите биват посрещани от облечени в дрехи от съответната епоха хора, които разказват историята.
Доброволците са важна част от работата в тези музеи. Работата им като такива до голяма степен осмисля ежедневието им.
В училище от Викторианската епоха, където посетителите са ученици, учителят ги кара строго да изпълнят всички изисквания – от проверка на хигиената до дисциплинирано поведение в клас. Самата Ангелова е „скастрена строго”, според нравите от времето на кралица Виктория, когато прави опит да снима с телефона си, а поведението й е отчетено като липса на дисциплина.
Според Ангелова това показва колко добре аниматорите, в случая актьор, играещ учител, са се вживели в ролята си. В някои случаи музеите наемат професионални актьори, които да пресъздадат епохата.
От разказите на доц. Димитрова и Евгения Ангелова става ясно, че у нас има твърде много ограничения за по-голяма атрактивност в работата на музеите. В много чужди музеи могат да се предлагат храни и напитки, докато тук това няма как да стане, независимо от факта, че се представят определени традиции и те са част от историята.
През 2016-та Светла Димитрова поднови контактите между „Етър”-а и Асоциацията, но до лятото на тази година членствата в нея са само индивидуални. Представителите на българския музей на открито – Димитрова и Ангелова, решително подкрепиха промяна в Устава, чрез която вече е възможно институциите да членуват. Те стават и основните фактори при вземане на решенията.
Самата конференция се проведе в три музея.
През повечето време тя бе в град Дъдли, където е разположен Black Country Living museum, посветен на добива на въглища, производството на желязо, индустриализацията и живота през този период.
На около час път от Дъдли се намира друг музей - Avoncroft, в който са пренесени жилища отпреди два века. Последната сграда е от 30-те години на ХХ век.
В Ironbridge museum основна забележителност е мост от ХVІІІ век.
В района се намира и музей от края на ХІХ и началото на ХХ век, посветен на Викторианската епоха.
„Особено ползотворна беше конференцията, посветена на музейната дейност. Имаше няколко пленарни доклада и работа по секции. За мен интересното е, че нямаше доклади, а дискусии. Задава се тема, участниците решават на място в кой модул да се запишат и след това се състои дискусията, която дава информация за опита на всеки от музеите”, разказа доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър”.
Димитрова и Ангелова се включиха в модула за планиране и управление на музеите на открито – една тема, която пряко касае „Етър”-а.
„Финансирането в отделните страни е различно. Някои успяват самостоятелно. Но повече имат обществена функция и една част от тяхното финансиране е по линия на държавата, на общината или на някоя асоциация. Те имат много по-различно управление от нашето – чрез тръстове или съвети, които набират за тях средства”, разказа доц. Димитрова.
Представителите на ЕМО „Етър” разшириха мрежата от контактите с други институции от организацията. Едва наскоро, през 2016 година, след дълго прекъсване, бе възобновено сътрудничеството с Европейската асоциацията на музеите на открито. Година по-късно, по време на 28-та конференция, се включиха над 100 участници.
„Много важно беше участието ни в заседанието, което направи промени в Устава на Асоциацията. Досега членството в организацията беше индивидуално. Най-често един директор представя музея. С течение на годините се присъединяват и членове на екипа. От музея в Копенхаген имаше над 10 индивидуални члена. Но наши разговори с директори на музеи в Унгария и Румъния, показаха колко важно е да има институционално членство, защото директорите са сменяеми. ЕМО „Етър” вече има институционално членство, остават и индивидуалните. Институционалните представители обаче ще вземат решенията.”
При разговорите с директори на други музеи на открито Светла Димитрова е установила, че посещаемоста в ЕМО „Етър” е на нивото на европейските.
„Най-много са посетителите на музея в Стокхолм – около 1 400 000 души. Всички останали се движат от 200 000 до 500 000, при това става въпрос за музеи, които са много по-големи от ЕМО „Етър” и са с много по-сериозна международна популярност. Ние се позиционираме много добре и не бива да имаме притеснения, когато се съизмерваме с европейските музеи на открито”, смята Димитрова.
Евгения Ангелова е впечатлена от подкрепата, която обществеността дава на музеите на открито.
„Black Country Living Museum е по-млад от нас. Догодина ще празнува 40 години. Започнал е работа върху изоставена земя. Общината взема решение да отдели хора, които да работят там. През годините нарастват артефактите, които се събират, за да достигнат 80 000. През 2010 година се отпускат 10 000 000 паунда, за да могат да възстановят една улица, на която да се пресъздаде живота от 1930 година. Да си представим Чаршията в ЕМО „Етър”, но много по-голяма и от по-нов период. Представят се поминъка на хората, търговията, как са се забавлявали”, разказва Евгения Ангелова.
Финансистът на ЕМО „Етър” е впечатлена и от анимирането на самите експозиции. Във всеки от обектите посетителите биват посрещани от облечени в дрехи от съответната епоха хора, които разказват историята.
Доброволците са важна част от работата в тези музеи. Работата им като такива до голяма степен осмисля ежедневието им.
В училище от Викторианската епоха, където посетителите са ученици, учителят ги кара строго да изпълнят всички изисквания – от проверка на хигиената до дисциплинирано поведение в клас. Самата Ангелова е „скастрена строго”, според нравите от времето на кралица Виктория, когато прави опит да снима с телефона си, а поведението й е отчетено като липса на дисциплина.
Според Ангелова това показва колко добре аниматорите, в случая актьор, играещ учител, са се вживели в ролята си. В някои случаи музеите наемат професионални актьори, които да пресъздадат епохата.
От разказите на доц. Димитрова и Евгения Ангелова става ясно, че у нас има твърде много ограничения за по-голяма атрактивност в работата на музеите. В много чужди музеи могат да се предлагат храни и напитки, докато тук това няма как да стане, независимо от факта, че се представят определени традиции и те са част от историята.
Гледайте още
02.07
