04.03.2023г. | 13:12ч.„Сватя, режи по-тънко хляба, че гости има да посрещаме!“

„Сватя, режи по-тънко хляба, че гости има да посрещаме!“. Така свекървата на младата булка „нарежда ли нарежда“ на Тодоровден, нищо че насреща й е майката на снахата. Обичаят се нарича „На краваи“ и на Тодоровден, 4 март, може да видите пресъздаването му в Гачевска къща на музей „Етър“.

Диалози при черпенето с кравай

Свекървата:

– Сватя, преброй краваите, че да видим какво ще е първото дете на булката.

Момината майка:

– Е, сватя, каквото дойде.

Свекървата:

– Чакай, аз ще ги преброя. … са, значи ще е момче/момиче. Нали знаеш, ако са четен брой – момче ще е, ако са нечетен – момиче.

Момината майка:

– Аз пък знам друго – ако краваите донесени от момина страна са повече, късмета от женска страна ще е повече. Ако от мъжка страна са повече краваите – от мъжка страна ще е късмета.

Свекървата:

– Я, булка, застани зад краваите както са наредени, да видим ще се скриеш ли? 

Момината майка:

– И виж, мама, има ли навсякъде в даровете бонбони – да ви е сладък живота с мъжа ти?

Булката:

– Има и зърна от ориз, жито, …

Свекървата:

– Хубаво, колкото зрънца, толкова деца в къщата. Нищо празно не се дава, да не са празни къщата и булката.

Момината майка:

– Дъще, я нагласи даровете да се виждат! Всички да знаят колко много хора те уважиха и какви хубави неща ти донесоха, цяла къща да наредиш!

Свекървата:

– Още гости идват, иди, булка, здрависай ги, а пък ти, свате, дай от къщито още порязаници от кравая да ги намажем с хайвер (тарама). И маслини донеси.

Момината майка:

– Всичко има, свате, не се коси. Помниш ли едно време идващите на кравай си носеха всичкото ядене – зелеви сърми с ориз, маслини, сварени с ориз, далак хайвер с лук на яхния, октопод яхния, боб сушен на чушки, запържен с дървено масло и чесън червен пипер.

Свекървата: 

– Помня, свате. Като тръгнат с каруци, на коне, пеш и всеки с тенджерата и краваи за булката. Сега по градски е по-лесно – парче кравай с хайвер и маслинка, чашка ракия за мъжете и ликьор за жените, и туй то. 

Момината майка:

– Гражданите вече и краваите не ги месят от чисто пшеничено брашно в къщи, ами купуват симидени от фурната. Само по селата още ги месят и красят.

Свекървата:

– Като рече месене, от утре нашата булка остарява и тя ще меси хляба у дома, стига аз съм месила. Нали отмяна ще ми е.

Момината майка:

– Ще меси, свате, научила съм я. Пък ако нещо не ти е угодно, ти ще я научиш. Млад човек, лесно се учи, ти вече си й майка, тебе ще слуша.

Източник: музей „Етър“, снимки: музей „Етър“