Защо един архитект участва в създаването на музейна експозиция? За това разказва Емир Салкич, който е свързан с Музея на дърворезбата Занат в град Кониц, Босна и Херцеговина.
Изключително интересно място, посветено на историята на поколения майстори и собственици на магазини. Музеят е направил тези спомени достъпни за ученици и преподаватели, за туристи и всеки, който е любопитен да научи за живота и делата на дърворезбарите от Кониц, за инструментите и техниките, които използват, за предприемаческата изобретателност, която е позволила на занаята да оцелее в две световни войни, национализация и забрана по време на социалистическа Югославия и войната през 90-те години в Босна.
Концепцията за музея е предварително разработена, а предизвикателството пред Емир е в съществуваща вече сграда да проектира пространството. Работата отнема няколко месеца, като самото създаване на експозицията отнема едва шест дни. Разбира се, съществува много предварителна работа, на която се стъпва.
Цялото пространство е решено с оразмерени с висока прецизност триъгълници. Всеки елемент е номериран, което улеснява сглобяването им.
Емир Салкич споделя, че създаването на вътрешното пространство не е лесно, макар на пръв поглед да изглежда работа, свършена за кратък срок. Най-трудно се оказва снаждането на ъглите на триъгълниците, които покриват стените. От тези правилни геометрични форми се създава тунел с извивки – сам по себе си неправилна форма. 974 са панелите, а свръзките между тях – над 1200. Това е тунел – двойно извита фигура, която се простира в различни посоки.
Ако един посетител се интересува от архитектура, се вглежда в дизайна. Ако се интересува от музейно дело, насочва се към експозицията. Все пак дизайна не отвлича вниманието на посетителите, тъй като става въпрос за повтарящи се елементи, които в един момент спират да правят впечатление.
Музеят на дърворезбата Занат в град Кониц, Босна и Херцеговина, взе една от двете големи награди „Жива“ – за най-добър музей, връчени през януари в сръбската столица Белград от Форум за славянски култури. Босненският музей бе обявен за вай-добър славянски музей, а българският музей „Етър“ за най-добро място на културното наследство.
В тази публикация са използвани снимки на Форум за славянски култури и Музея на дърворезбата в Кониц
Музеите, които бяха претенденти за наградата „Жива“ бяха 20 от 11 славянски страни. В журито бяха включени 13 музейни експерти от славянски страни и от представители на Европейската музейна академия.