Еретичните провокации на Калин Терзийски
31 май, понеделник, в предаването „Културен прозорец“ очаквайте:
Често се обръщаме към Бог. Повече, ако сме в труден момент. Защо ли е така? Сещаме ли се за Бог, когато около нас е изпълнено с красота и ни се струва, че животът ни тече по един прекрасен начин? Сигурно има и такива, които се обръщат с благодарност към Бог и за красивите моменти, да се помолим да продължат по-дълго. Калин Терзийски провокира към разговор с Бог. Прави го с новия си роман „Аз и Бог“. Можеше ли да е „Бог и Аз“? Въпрос ли е това на творческо виждане? Какво ще открием в този роман – силно его, смирение, вяра или безверие? А може би един откровен разговор със Създателя си? Калин Терзийски е интересен и много задълбочен събеседник, а ние – публиката, да благодарим на литературния сайт Tetradkata.com за организираното в Габрово представяне на романа „Аз и Бог“.
Огледайте се около себе си! Колко много предмети ще откриете, които ползвате десетки години. Да, точно така – във времето на бърза замяна на предмети, да го наречем времето на предметите-еднодневки, ние все още имаме от създаваните преди десетилетия, които работят и до днес. Безотказно. Те са от периода на социализма. „Техниката около нас от времето на народната власт“ се нарича една много атрактивна изложба в музей „Етър“. С нея се представя Националния политехнически музей – София. Знаете ли колко поучителна е тази изложба? Когато я видим, даваме си сметка, че точно сега е момента да занесем притежавани от нас предмети в музей, вместо да ги изхвърлим. След 10-20 години няма да ги има толкова масово. Но все още това време не е дошло, а ние можем да ги съхраним.
Нека продължим темата с дарителството, която започнахме преди малко. Иван Христов – един млад човек, който има усет и разбиране за музейното дело, дарява предмети от миналото, вместо да се освободи от тях по друг начин. Чрез даренията той не се освобождава, а ги съхранява. Убедете се сами!
Артисти от Държавен куклен театър - Габрово представят „Глупавият вълк“. Но колко глупав е той? И защо в него има толкова невинност? Може ли невиният да навреди? Който е чел Елин Пелин, знае историята. Когато я видиш на театрална сцена, при това на открито, изглежда доста различно. И въпроси, които една обикновена приказка провокира, са доста необикновени. Да, кобилата, овенът, свинята се спасяват от вълчите зъби, но каква съдба ги очаква от ръцете човешки? И с какво един вълк е по-лош от хората от тази гледна точка?
Често се обръщаме към Бог. Повече, ако сме в труден момент. Защо ли е така? Сещаме ли се за Бог, когато около нас е изпълнено с красота и ни се струва, че животът ни тече по един прекрасен начин? Сигурно има и такива, които се обръщат с благодарност към Бог и за красивите моменти, да се помолим да продължат по-дълго. Калин Терзийски провокира към разговор с Бог. Прави го с новия си роман „Аз и Бог“. Можеше ли да е „Бог и Аз“? Въпрос ли е това на творческо виждане? Какво ще открием в този роман – силно его, смирение, вяра или безверие? А може би един откровен разговор със Създателя си? Калин Терзийски е интересен и много задълбочен събеседник, а ние – публиката, да благодарим на литературния сайт Tetradkata.com за организираното в Габрово представяне на романа „Аз и Бог“.
Огледайте се около себе си! Колко много предмети ще откриете, които ползвате десетки години. Да, точно така – във времето на бърза замяна на предмети, да го наречем времето на предметите-еднодневки, ние все още имаме от създаваните преди десетилетия, които работят и до днес. Безотказно. Те са от периода на социализма. „Техниката около нас от времето на народната власт“ се нарича една много атрактивна изложба в музей „Етър“. С нея се представя Националния политехнически музей – София. Знаете ли колко поучителна е тази изложба? Когато я видим, даваме си сметка, че точно сега е момента да занесем притежавани от нас предмети в музей, вместо да ги изхвърлим. След 10-20 години няма да ги има толкова масово. Но все още това време не е дошло, а ние можем да ги съхраним.
Нека продължим темата с дарителството, която започнахме преди малко. Иван Христов – един млад човек, който има усет и разбиране за музейното дело, дарява предмети от миналото, вместо да се освободи от тях по друг начин. Чрез даренията той не се освобождава, а ги съхранява. Убедете се сами!
Артисти от Държавен куклен театър - Габрово представят „Глупавият вълк“. Но колко глупав е той? И защо в него има толкова невинност? Може ли невиният да навреди? Който е чел Елин Пелин, знае историята. Когато я видиш на театрална сцена, при това на открито, изглежда доста различно. И въпроси, които една обикновена приказка провокира, са доста необикновени. Да, кобилата, овенът, свинята се спасяват от вълчите зъби, но каква съдба ги очаква от ръцете човешки? И с какво един вълк е по-лош от хората от тази гледна точка?
Гледайте още
24.07
