19.08.2023г. | 15:08ч.Деси Владовска – грънчарката, която се научи да не търси намерения в грешките на хората

Изложба базар с демонстрация на грънчарката Десислава Владовска предлага музей „Етър“ на 19 и 20 август, а след това на 26 и 27 август. Не пропускайте възможността да си закупите от уникалните й изделия.

Тя се вписва чудесно в етърската възрожденска атмосфера. Посетителите на музей „Етър“ я помнят като победител на Майсторската надпревара по време на Международния панаир на традиционните занаяти през 2019 година. Още тогава грънчарката правеше впечатление с майсторската си работа, впечатляващите демонстрации и естествения контакт с публиката. По време на Панаира, а и на други събития в музея, за участие в които е канена, Деси Владовска привличаше с традиционната си нетрадиционност. Четири години, толкова изминаха от последния Международен панаир на традиционните занаяти, и грънчарката е осъществила една от големите си мечти – да посети Индия. В тази страна тя споделя, че се е заземила. Десислава Владовска е силно свързана със земята и то не само заради глината за грънците, които създава – истински произведения на изкуството, но с очевидна възможност за битова употреба.

Леко променена ли е Десислава Владовска след четири години? Или това е самата тя, развила собствената си същност в избраната посока? Много уроци може да научи човек, докато я наблюдава как твори на грънчарското колело в музей „Етър“ и разговаря с посетителите. С тях Десислава Владовска с готовност споделя своите житейски философии. При посещението си в Индия се изправя лице в лице с простите неща, които са важни за всеки. И все пак, най-ценното, което грънчарката пренася от Индия в родната България не е материално и може да се събере в едно изречение.

„Да не търся намерение в грешките на хората!“

Ето и обяснението:

„Всеки има свои грижи и проблеми. Каквато и маска да носи, аз не съм причината за нея и няма защо да се втренчвам в този човек или да се питам – защо точно на мен ми крещи. Гледа мен, но вика на себе си. Не вижда мен, а себе си.“

В Индия Десислава Владовска осъзнава на каква почит са традициите, а в музей „Етър“ открива място, където се съхранява родното минало.

„Тук, в музея, може да се види живота на предците ни и това ни дава възможност за връзка с тях. Това място може да ни заземи, защото ни напомня, че хората някога са били вглъбени в живота, за да изкарват прехраната с двете си ръце. Днес едната ръка е заета с телефона, а другата с портмонето. Това ни отдалечава от земята.“

Десислава Владовска, въпреки тези разбирания, е един съвременен човек – с мобилно устройство, което издава звук, за да напомня постоянно, че някой я търси и очаква отговор. Но тя съумява да отдели достатъчно време и на земята – когато работи на грънчарското колело ръцете й са в глина, когато е в градината си е изцапана с кал. И може би е истински майсторлък да не позволим на съвременните устройства да ни владеят, а в същото време да се възползваме от удобствата, които ни предоставят.