ТРЕВНЕНСКИТЕ МАЙСТОРИ ИЗГРАЖДАТ ЕДНА ЦЪРКВА ОТ ТЕМЕЛИТЕ ДО КЛЮЧА
Изложбата „В ателието на тревненските майстори”, с която Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство гостува на ЕМО „Етър”, представя трите най-известни занаята в Трявна: дюлгерство, дърворезба и иконопис.
„Докато работата на другите майстори – дюлгери и резбари, може да се наблюдава директно, то това не важи за зографите. Зографството си остава един доста затворен и интимен занаят, макар че е най-разпространен. През ХІХ век в Трявна има 40 зографски ателиета. Като си представим, че във всяко работи цяло семейство, като добавим многото работилници с други художествени занаяти и вземем предвид факта, че тогава Трявна наброява около 4 000 души, то това означава, че на практика във всяка втора къща се упражнява някакъв художествен занаят”, коментира при откриването на изложбата Люба Цанева. Тя е уредник и завежда отдел „Изкуство” в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна.
Повече от 20 години Люба Цанева проучва зографските ателиета. Познава родовете и технологията на тревненските зографи.
Музеят в Трявна притежава около 2 000 зографски копирки и рисунки. Това е една уникална за България колекция. Копирките и рисунките са от особена важност за занаята и се предават по наследство. Всяко следващо поколение добавя нови модели. В занаята има много специфични инструменти, които всеки майстор прави сам.
Зографският зъбер е кучешки или вълчи зъб, с който се прилепва варака и се изглаждат плоскостите.
Зографското мюире е гладък ахатов камък, с който се придава блясък на златния варак и на самата икона. Мюирето е толкова силен символ на зографството, че се дава символично на всеки нов майстор в знак, че има право да практикува. Зограф, на който му е дадено мюире може да сключва договори с църкви и да практикува пълноценно.
„Зографските фамилии в Трявна са шест, но от тях произлизат близо двеста зографи през Възраждането. С Тревненската иконописна школа са свързани и няколко много добри габровски иконописци: Иванчо Хадживасилев, Генчо Филипов, Рачо Тихолов, Гатьо Миньовски.”
Яйчната темпера, с която се работи до края на съществуването на Тревненската школа, я отличава от останалите. Температа на тревненци винаги е ярка, цветна, ослепителна и създава празнично настроение.
Люба Цанева е автор на монографията „Зографи от Трявна”, в която подробно са описани историите на местните иконописци.
„Най-често тревненци вървят на тайфи. Започват една църква от темелите до ключа – първо минават дюлгерите, след тях резбарите и накрая зографите. Много от църквите са завършени изцяло от тревненски майстори.”
В изложбата, която остава до 31 август в ЕМО „Етър”, са показани оригинали, които представляват интерес както за познавачи, така и за широката публика.
„Докато работата на другите майстори – дюлгери и резбари, може да се наблюдава директно, то това не важи за зографите. Зографството си остава един доста затворен и интимен занаят, макар че е най-разпространен. През ХІХ век в Трявна има 40 зографски ателиета. Като си представим, че във всяко работи цяло семейство, като добавим многото работилници с други художествени занаяти и вземем предвид факта, че тогава Трявна наброява около 4 000 души, то това означава, че на практика във всяка втора къща се упражнява някакъв художествен занаят”, коментира при откриването на изложбата Люба Цанева. Тя е уредник и завежда отдел „Изкуство” в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна.
Повече от 20 години Люба Цанева проучва зографските ателиета. Познава родовете и технологията на тревненските зографи.
Музеят в Трявна притежава около 2 000 зографски копирки и рисунки. Това е една уникална за България колекция. Копирките и рисунките са от особена важност за занаята и се предават по наследство. Всяко следващо поколение добавя нови модели. В занаята има много специфични инструменти, които всеки майстор прави сам.
Зографският зъбер е кучешки или вълчи зъб, с който се прилепва варака и се изглаждат плоскостите.
Зографското мюире е гладък ахатов камък, с който се придава блясък на златния варак и на самата икона. Мюирето е толкова силен символ на зографството, че се дава символично на всеки нов майстор в знак, че има право да практикува. Зограф, на който му е дадено мюире може да сключва договори с църкви и да практикува пълноценно.
„Зографските фамилии в Трявна са шест, но от тях произлизат близо двеста зографи през Възраждането. С Тревненската иконописна школа са свързани и няколко много добри габровски иконописци: Иванчо Хадживасилев, Генчо Филипов, Рачо Тихолов, Гатьо Миньовски.”
Яйчната темпера, с която се работи до края на съществуването на Тревненската школа, я отличава от останалите. Температа на тревненци винаги е ярка, цветна, ослепителна и създава празнично настроение.
Люба Цанева е автор на монографията „Зографи от Трявна”, в която подробно са описани историите на местните иконописци.
„Най-често тревненци вървят на тайфи. Започват една църква от темелите до ключа – първо минават дюлгерите, след тях резбарите и накрая зографите. Много от църквите са завършени изцяло от тревненски майстори.”
В изложбата, която остава до 31 август в ЕМО „Етър”, са показани оригинали, които представляват интерес както за познавачи, така и за широката публика.
Слушай още
20.07
