МЛАДЕЖИ ОТ ТУРЦИЯ, ИСПАНИЯ, ФРАНЦИЯ, БЪЛГАРИЯ И ГЕРМАНИЯ СЕ ОБУЧАВАХА НА ЗАНАЯТИ
Младежи от пет държави – България, Испания, Турция, Германия и Франция, се обучаваха на различни занаяти в ЕМО „Етър”. Да научиш нещо полезно и интересно по забавен начин – тази рецепта бе приложена от занаятчиите на музея и преподавателите. И младежите не само изработиха свои изделия, но нито за момент не пропуснаха да се забавляват, включително и със снега из музея, докато се придвижваха от една работилница до друга.
Рамазан и Юнос-Емре имат различен успех в изработването на съд от глина с грънчарско колело. На единия младеж се е удало повече да изработи своя предмет, на другия – не особено, което не разваля настроението му, дори напротив. Рамазан никога не е виждал грънчарско колело, но е гледал по една от телевизиите как се работи с него в Истанбул. Юнос-Емре също.
„На мен ми се получи добре, а на него още по-добре”, смее се Рамазан, като гледа първото си грънчарско изделие, поставено до това на Юнос-Емре.
Двете момчета знаят за проведеното преди години в Етнографския музей на открито „Етър” състезание между майстори, спечелено от негов сънародник в една от Майсторските надпревари.
Деси Цачева слиза от грънчарското колело. Изработила е някакъв вид купа, която според нея се е получила добре. Деси ще сложи купата в дома си за украса.
„Занаятът е интересен и в същото време много труден”, е оценката на момичето. Деси е категорична, че няма да стане грънчарка, но всеки път, идвайки на „Етър”-а ще седне на колелото и ще изработи грънчарски съд.
Михаела е направила същата малка купа, като на Деси. Смята, че първият й предмет от глина е „интересен”.
„Изглежда лесен този занаят, но като започнеш ти става ясно колко е трудно. Майстор Веселин – Грънчарят, ни разказа всичко за него. Най-интересно ми е как се прави рисунката след свалянето на предмета от грънчарското колело”.
От работилница, разположена близо до грънчарската, се разнасят доста странен шум. Голяма група младежи се опитва да „изкара” звук от току-що изработени от тях свирки от дърво. Не става просто да надуваш, както е със съвременните. Необходима е техника, която се постига с упражнения.
Памела проявява любопитство и към гайдата. За да установи, че не се получава само с надуване на един мях. Тук нещата не опират само до техниката. Изострен музикален усет, талант, обучение и практика – така един човек с гайда става истински Гайдар.
По-простите свирки от дърво, които младежите твърдят, че сами са изработили, изглеждат доста стари.
„Първо нацепихме едно дърво, остана само сърцевината. Шкурихме го и го пробихме. Струговахме този предмет и накрая го намазахме със зехтин, за да добие този вид”, разкрива тайната на занаята, който за първи път е практикувала в ЕМО „Етър” Памела.
„И после свирих”, бързо добавя девойката, но опитите й да изтръгне звук от красивия предмет са с доста спорен резултат.
Инес е българка, подчертава го, защото в твърде интернационалната група в тази работилница, някой може да се заблуди от името й. Тя се забавлява от опитите на Памела да свири, както и на собствения си, с който не успява да покаже по-добър резултат от своята приятелка.
Така и не става ясно, дали Инес и Памела са музикални натури, но пък и двете говорят много добър английски и малко немски. Така че, общуването им с Поул и Кристиян не е никакъв проблем. Младежите са от Германия, където също се изработват свирки от дърво, при това с подобна на българската техника.
„Много немци практикуват занаят в училище. Заложено е като предмет”, разказват Поул и Кристиян.
Поул е много впечатлен от Етнографския музей на открито „Етър”. В Германия има музеи от подобен характер, но те са свързани с древните германски племена и римляните. Младежът подчертава, че само в България е виждал музей на открито с действащи майстори и реално работещи съоръжения.
Рамазан и Юнос-Емре имат различен успех в изработването на съд от глина с грънчарско колело. На единия младеж се е удало повече да изработи своя предмет, на другия – не особено, което не разваля настроението му, дори напротив. Рамазан никога не е виждал грънчарско колело, но е гледал по една от телевизиите как се работи с него в Истанбул. Юнос-Емре също.
„На мен ми се получи добре, а на него още по-добре”, смее се Рамазан, като гледа първото си грънчарско изделие, поставено до това на Юнос-Емре.
Двете момчета знаят за проведеното преди години в Етнографския музей на открито „Етър” състезание между майстори, спечелено от негов сънародник в една от Майсторските надпревари.
Деси Цачева слиза от грънчарското колело. Изработила е някакъв вид купа, която според нея се е получила добре. Деси ще сложи купата в дома си за украса.
„Занаятът е интересен и в същото време много труден”, е оценката на момичето. Деси е категорична, че няма да стане грънчарка, но всеки път, идвайки на „Етър”-а ще седне на колелото и ще изработи грънчарски съд.
Михаела е направила същата малка купа, като на Деси. Смята, че първият й предмет от глина е „интересен”.
„Изглежда лесен този занаят, но като започнеш ти става ясно колко е трудно. Майстор Веселин – Грънчарят, ни разказа всичко за него. Най-интересно ми е как се прави рисунката след свалянето на предмета от грънчарското колело”.
От работилница, разположена близо до грънчарската, се разнасят доста странен шум. Голяма група младежи се опитва да „изкара” звук от току-що изработени от тях свирки от дърво. Не става просто да надуваш, както е със съвременните. Необходима е техника, която се постига с упражнения.
Памела проявява любопитство и към гайдата. За да установи, че не се получава само с надуване на един мях. Тук нещата не опират само до техниката. Изострен музикален усет, талант, обучение и практика – така един човек с гайда става истински Гайдар.
По-простите свирки от дърво, които младежите твърдят, че сами са изработили, изглеждат доста стари.
„Първо нацепихме едно дърво, остана само сърцевината. Шкурихме го и го пробихме. Струговахме този предмет и накрая го намазахме със зехтин, за да добие този вид”, разкрива тайната на занаята, който за първи път е практикувала в ЕМО „Етър” Памела.
„И после свирих”, бързо добавя девойката, но опитите й да изтръгне звук от красивия предмет са с доста спорен резултат.
Инес е българка, подчертава го, защото в твърде интернационалната група в тази работилница, някой може да се заблуди от името й. Тя се забавлява от опитите на Памела да свири, както и на собствения си, с който не успява да покаже по-добър резултат от своята приятелка.
Така и не става ясно, дали Инес и Памела са музикални натури, но пък и двете говорят много добър английски и малко немски. Така че, общуването им с Поул и Кристиян не е никакъв проблем. Младежите са от Германия, където също се изработват свирки от дърво, при това с подобна на българската техника.
„Много немци практикуват занаят в училище. Заложено е като предмет”, разказват Поул и Кристиян.
Поул е много впечатлен от Етнографския музей на открито „Етър”. В Германия има музеи от подобен характер, но те са свързани с древните германски племена и римляните. Младежът подчертава, че само в България е виждал музей на открито с действащи майстори и реално работещи съоръжения.
Слушай още
18.11
