ИСТОРИКЪТ ДАНИЕЛА ЦОНЕВА РАЗКАЗВА ЗА ПИСМАТА НА ИЛАРИОН МАКАРИОПОЛСКИ, КОИТО РИМ-ГАБРОВО СЪХРАНЯВА
Три писма на легендарния Иларион Макариополски, изпратени до габровци във времето когато той става митрополит на Търновска епархия, съхранява Исторически музей-Габрово. Те са в отговор на преди това получена от него кореспонденция.
В началото на 70-те години на ХІХ век започва тази размяна на писма, разказва историкът Даниела Цонева.
„Габровци му пишат, за да го поздравят за заетата длъжност и да потърсят помощ и съвети от него за проблеми, свързани с важни за обществото проблеми”.
Разбира се, габровци е твърде обобщено понятие, което трябва да се приема институционално. Писмата до Иларион Макариополски са от страна на Габровската община. Това вече не са чорбаджиите от предходния период. Даниела Цонева разказва, че след обявяването на Габрово за град – през 1860 година, се обособяват специални административни структури. До началото на 70-те години на века се формира миллет одаса – Габровската градска община, която започва да живее свой живот и да администрира територията.
Обединяват се функциите на няколко общини, между които на църковната и на училищната. Това е една общност от хора, избрани при определени условия от габровци. Има както съветници, така и административни представители на Габровската градска община.
Със своя разказ Даниела Цонева ни въвежда в епохата.
„Избирани са по интересен начин. Избирателят е трябвало да отговаря на определени условия – да е навършил 18 години, да има собственост – добитък и недвижим имот, да плаща данък не по-малко от 50 гроша. Избираем е бил човек, който е навършил 30 години, има собственост и плаща данък сгради и занятия не по-малко от 100 гроша. Габрово е било разделено на махали, а изборът е ставал в центъра на селището, в градската махала. На лист хартия хората са поставяли личен печат или палец под списъка на предварително избраните. Този списък е бил изпращан на Окръжния управител в Търново за утвърждаване. Избраните са били издигани от населението на отделните махали и са 11 на брой. Населението от този период е било около 7 000 души”.
От думите на Даниела Цонева става ясно, че това са хората, писали писмата до митрополит Иларион Макариополски. Трите писма, съхранявани в Регионален исторически музей-Габрово са отговор на техните.
Това са писма от 1871 и 1872 година, време в което активно се избират и назначават епархийските митрополити, време в което започва изграждането на епархиалното управление на българските земи.
Иларион Макариополски става известен като Иларион Търновски, след избирането му за митрополит. Легендарна личност, известна от борбата за църковна независимост. Заедно с Неофит Бозвели, изнася на плещите последните битки, чрез които се стига реално до утвърждаването на самостоятелна българска православна църква. През април 1860 година, в една от църквите на Цариград, осъществява известната Великденска акция.
Даниела Цонева го определя като „безспорна и авторитетна личност, чиито заслуги се оценяват и от габровци”.
Писмото, което тогава габровци му пишат е публикувано още същата година в книжка първа на списание „Български книжици”.
Още през февруари 19871 година Търновската църковна община изразява съгласието си той да бъде митрополит, а на 25 май 1872 година Синодът при Екзархията го утвърждава и ръкополага.
Габрово е един от 33-те града в Търновска епархия, изразили активно съпричастността си с всички събития, белязали битието на Иларион Макариополски. Има габровци, които имат свое място в живота му – Васил Априлов, Никола Евтимов, Тодор Бурмов, Христо Арнаудов.
От своя страна Иларион Макариополски идва в Габрово още през 1856 година, като част от една специална комисия за обследване на обстоятелствата и причините, довели до въстанието на капитан дядо Никола. Бъдещият митрополит обхожда местата, свързани с бунта.
Първото писмо, съхранявано в Регионален исторически музей-Габрово, е от есента на 1871 година и е препис от първообразното, както е отбелязано в една бележка върху него. Написано е като отговор на изпратено епархиално писмо. Чрез него Иларион благодари за изразеното одобрение и избора му за митрополит от църковния събор. Писмото е написано с лилаво мастило и съдържа спомената вече бележка.
Второто писмо е от 15 август 1872 г. Написано е на български език, върху луксозна хартия и съдържа два листа. В горния ляв ъгъл има сух печат на производителя на хартията. Иларион пише това писмо от Ортакьой (квартал в Цариград) и го адресира до поп Георги Геньов и другите членове на Габровската градска община. Чрез писмото той отговаря на тяхно запитване от 6 август същата година.
„Това е най-дългото писмо от трите, които се съхраняват в музея. В него Иларион уточнява как трябва да се извърши избора на един свещеник”, пояснява Даниела Цонева.
Историята е интересна. В Габрово е ръкоположен свещеник – Стефан Андреев, за който се смята, че няма нужните качества. Иларион отправя упрек, че е допусната грешка, която той нарича „престъпление”. Ръкополагането на този свещеник е извършено от Софийския митрополит Доротей, който е ръкополагал и други свещеници в Търновската епархия и то не без изгода за себе си. Очевидно стана въпрос за известната в Османската империя система на подкупите, която е била широко разпространена в гръцката църква, а очевидно не е била чужда и на някои български църковни представители.
„От писмото става ясно, че Стефан Андреев трябва да бъде лишен от всички възможности да упражнява свещеническа дейност. Иларион пише, че той не трябва да има право дори „да туря прост епитрахил”. Той съветва с не по-малка строгост наказание да се прилага към изповедниците, дръзнали да дадат свидетелство за ръкополагането на такова „безкнижно и несгодно духовенство”.
От писмото става ясно, че свещеник Стефан Андреев е бил с недобри морални характеристики. Текстът на писмото е много интересно по отношение на строгите изисквания, които е трябвало да се спазват по отношение на каноничното право и условията за съхраняване на статута на българското възрожденско духовенство. Това писмо показва и как се е изграждала митрополитската структура на Екзархията в началото на 70-те години на ХІХ век”, смята Даниела Цонева.
Третото писмо е датирано няколко месеца по-късно – 19 септември 1872 г. Отправено е към „почитаемите членове на габровската община”. На него вече има поставен сух печат на Търновската митрополия. Това означава, че се ползва оригинална хартия, предназначена за кореспонденция.
Няколко дни по-рано нарочна депутация от Габрово връчва писмо на митрополита, в което се изразяват чувства на радост и признателност. Към Иларион се отправя покана да посети Габрово.
„Съдържанието на това писмо показва какво е поведението на габровци към духовността. Илиарион пише: „Считаме за чест наша, че Габрово е под нашо духовно ведомство”. По-голямата част от писмото е свързано с училищните дела. Митрополитът пише, че „възприема известията за добрия вървеж на учебните заведения в Габрово с душевно възхищение и сърдечна радост. Възраждането и възвишението на нашия народ може да се реши само с подобряването и преобразованието на учебното дело”.
В писмото Иларион отчита мястото и ролята на Габровското училище не само за региона, но и за територията на българските земи.
Митрополит Иларион Макариополски живо се интересува от просветните дела в Габрово. През декември 1872 година той посещава града и остава тук осем дни, среща се с видни представители на общината, духовенството, младежи, женското дружество „Майчина грижа”.
Тогава казва фразата:
„На габровските занаятчии е достатъчно да обършат праха от обувките си, за да осигурят средства за доизграждането на сградата на училището”.
Трите писмата на Иларион Търновски, които се пазят в РИМ-Габрово, са важно научно доказателство за отношението на духовните власти към важни за обществото въпроси.
В началото на 70-те години на ХІХ век започва тази размяна на писма, разказва историкът Даниела Цонева.
„Габровци му пишат, за да го поздравят за заетата длъжност и да потърсят помощ и съвети от него за проблеми, свързани с важни за обществото проблеми”.
Разбира се, габровци е твърде обобщено понятие, което трябва да се приема институционално. Писмата до Иларион Макариополски са от страна на Габровската община. Това вече не са чорбаджиите от предходния период. Даниела Цонева разказва, че след обявяването на Габрово за град – през 1860 година, се обособяват специални административни структури. До началото на 70-те години на века се формира миллет одаса – Габровската градска община, която започва да живее свой живот и да администрира територията.
Обединяват се функциите на няколко общини, между които на църковната и на училищната. Това е една общност от хора, избрани при определени условия от габровци. Има както съветници, така и административни представители на Габровската градска община.
Със своя разказ Даниела Цонева ни въвежда в епохата.
„Избирани са по интересен начин. Избирателят е трябвало да отговаря на определени условия – да е навършил 18 години, да има собственост – добитък и недвижим имот, да плаща данък не по-малко от 50 гроша. Избираем е бил човек, който е навършил 30 години, има собственост и плаща данък сгради и занятия не по-малко от 100 гроша. Габрово е било разделено на махали, а изборът е ставал в центъра на селището, в градската махала. На лист хартия хората са поставяли личен печат или палец под списъка на предварително избраните. Този списък е бил изпращан на Окръжния управител в Търново за утвърждаване. Избраните са били издигани от населението на отделните махали и са 11 на брой. Населението от този период е било около 7 000 души”.
От думите на Даниела Цонева става ясно, че това са хората, писали писмата до митрополит Иларион Макариополски. Трите писма, съхранявани в Регионален исторически музей-Габрово са отговор на техните.
Това са писма от 1871 и 1872 година, време в което активно се избират и назначават епархийските митрополити, време в което започва изграждането на епархиалното управление на българските земи.
Иларион Макариополски става известен като Иларион Търновски, след избирането му за митрополит. Легендарна личност, известна от борбата за църковна независимост. Заедно с Неофит Бозвели, изнася на плещите последните битки, чрез които се стига реално до утвърждаването на самостоятелна българска православна църква. През април 1860 година, в една от църквите на Цариград, осъществява известната Великденска акция.
Даниела Цонева го определя като „безспорна и авторитетна личност, чиито заслуги се оценяват и от габровци”.
Писмото, което тогава габровци му пишат е публикувано още същата година в книжка първа на списание „Български книжици”.
Още през февруари 19871 година Търновската църковна община изразява съгласието си той да бъде митрополит, а на 25 май 1872 година Синодът при Екзархията го утвърждава и ръкополага.
Габрово е един от 33-те града в Търновска епархия, изразили активно съпричастността си с всички събития, белязали битието на Иларион Макариополски. Има габровци, които имат свое място в живота му – Васил Априлов, Никола Евтимов, Тодор Бурмов, Христо Арнаудов.
От своя страна Иларион Макариополски идва в Габрово още през 1856 година, като част от една специална комисия за обследване на обстоятелствата и причините, довели до въстанието на капитан дядо Никола. Бъдещият митрополит обхожда местата, свързани с бунта.
Първото писмо, съхранявано в Регионален исторически музей-Габрово, е от есента на 1871 година и е препис от първообразното, както е отбелязано в една бележка върху него. Написано е като отговор на изпратено епархиално писмо. Чрез него Иларион благодари за изразеното одобрение и избора му за митрополит от църковния събор. Писмото е написано с лилаво мастило и съдържа спомената вече бележка.
Второто писмо е от 15 август 1872 г. Написано е на български език, върху луксозна хартия и съдържа два листа. В горния ляв ъгъл има сух печат на производителя на хартията. Иларион пише това писмо от Ортакьой (квартал в Цариград) и го адресира до поп Георги Геньов и другите членове на Габровската градска община. Чрез писмото той отговаря на тяхно запитване от 6 август същата година.
„Това е най-дългото писмо от трите, които се съхраняват в музея. В него Иларион уточнява как трябва да се извърши избора на един свещеник”, пояснява Даниела Цонева.
Историята е интересна. В Габрово е ръкоположен свещеник – Стефан Андреев, за който се смята, че няма нужните качества. Иларион отправя упрек, че е допусната грешка, която той нарича „престъпление”. Ръкополагането на този свещеник е извършено от Софийския митрополит Доротей, който е ръкополагал и други свещеници в Търновската епархия и то не без изгода за себе си. Очевидно стана въпрос за известната в Османската империя система на подкупите, която е била широко разпространена в гръцката църква, а очевидно не е била чужда и на някои български църковни представители.
„От писмото става ясно, че Стефан Андреев трябва да бъде лишен от всички възможности да упражнява свещеническа дейност. Иларион пише, че той не трябва да има право дори „да туря прост епитрахил”. Той съветва с не по-малка строгост наказание да се прилага към изповедниците, дръзнали да дадат свидетелство за ръкополагането на такова „безкнижно и несгодно духовенство”.
От писмото става ясно, че свещеник Стефан Андреев е бил с недобри морални характеристики. Текстът на писмото е много интересно по отношение на строгите изисквания, които е трябвало да се спазват по отношение на каноничното право и условията за съхраняване на статута на българското възрожденско духовенство. Това писмо показва и как се е изграждала митрополитската структура на Екзархията в началото на 70-те години на ХІХ век”, смята Даниела Цонева.
Третото писмо е датирано няколко месеца по-късно – 19 септември 1872 г. Отправено е към „почитаемите членове на габровската община”. На него вече има поставен сух печат на Търновската митрополия. Това означава, че се ползва оригинална хартия, предназначена за кореспонденция.
Няколко дни по-рано нарочна депутация от Габрово връчва писмо на митрополита, в което се изразяват чувства на радост и признателност. Към Иларион се отправя покана да посети Габрово.
„Съдържанието на това писмо показва какво е поведението на габровци към духовността. Илиарион пише: „Считаме за чест наша, че Габрово е под нашо духовно ведомство”. По-голямата част от писмото е свързано с училищните дела. Митрополитът пише, че „възприема известията за добрия вървеж на учебните заведения в Габрово с душевно възхищение и сърдечна радост. Възраждането и възвишението на нашия народ може да се реши само с подобряването и преобразованието на учебното дело”.
В писмото Иларион отчита мястото и ролята на Габровското училище не само за региона, но и за територията на българските земи.
Митрополит Иларион Макариополски живо се интересува от просветните дела в Габрово. През декември 1872 година той посещава града и остава тук осем дни, среща се с видни представители на общината, духовенството, младежи, женското дружество „Майчина грижа”.
Тогава казва фразата:
„На габровските занаятчии е достатъчно да обършат праха от обувките си, за да осигурят средства за доизграждането на сградата на училището”.
Трите писмата на Иларион Търновски, които се пазят в РИМ-Габрово, са важно научно доказателство за отношението на духовните власти към важни за обществото въпроси.
Слушай още
07.12
