Две уникални археологически находки могат да бъдат видяни в РИМ–Габрово през февруари
Две уникални археологически находки могат да бъдат видяни в Регионалени сторически музей – Габрово през февруари. Екипът на институцията ги избра за културна ценноста на месеца. Върху двата златни пръстена времето е оставило отпечатък, на само да ги направи по-ценни. Качественият метал не е потъмнял, а повърхностите им не са нарушени. Пръстените са и печати. Толкова са ценни, че рядко биват показвани в изложба, така че е добре през февруари човек да планира посещение в РИМ – Габрово. След това кой знае кога ще има отново възможността да види пръстените, за които разказва главният уредник и археолог на музея Росен Йосифов.
„Това са уникални находки от археологически разкопки. Произхождат от средновековния некропол в местността „Пречиста“ при с. Градница, където са открити при археологически проучвания през 1970 г. с научен ръководител проф. Милчев, като гробен инвентар от два погребения.
Представляват плоски халки с кръгла форма, чиито рамена се разширяват в кръгли плочки-щитове. Монограми на гръцки език са гравирани върху полираната повърхност в центъра на плочките. Това са буквите „М“ и „IW“, подсказващи името на носителя – в първия случай са возможни различни варианти (Матей, Марко, Михаил), докато във втория като че ли остава само „Йоан“. Буквите са с добре оформени серифи. Надписите имат печатна функция. По вътрешната страна на халката на единия се виждат следи от стар ремонт.
Украса има само първия пръстен, разгърната по полето на плочката извън полето на монограма – гравирана виеща се клонка с лозови листа, палметни и полупалметни мотиви. Според украсата си, пръстените спадат към първата диференцирана от изследователите група – с гравирана украса. Били са отлети в специални калъпи, след което с били добработени със златарски резци.
Пръстените са служили за нанасяне на восъчни отпечатъци, но и като скъпоценни накити, отговарящи на вкуса и ранга на своя собственик. Тяхната употреба се свързва със стара антична традиция, съхранена в личния и обществения живот на Византия. На Балканите използването на пръстените-печати става модна тенденция сред гражданското съсловие и аристократичния елит. Спадат към най-разпространената категория пособия за подпечатване – пръстените с инициали.
Пръстените могат да се датират през ХІІ в., когато крепостта при дн. с. Градница, Севлиевско достига върха на урбанистичното си развитие.”
Изборът на културна ценност на Регионален исторически музей – Габрово за месец февруари се посвещава на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град и 100-годишнината от началото на археологически проучвания в Габровска област.
„Това са уникални находки от археологически разкопки. Произхождат от средновековния некропол в местността „Пречиста“ при с. Градница, където са открити при археологически проучвания през 1970 г. с научен ръководител проф. Милчев, като гробен инвентар от два погребения.
Представляват плоски халки с кръгла форма, чиито рамена се разширяват в кръгли плочки-щитове. Монограми на гръцки език са гравирани върху полираната повърхност в центъра на плочките. Това са буквите „М“ и „IW“, подсказващи името на носителя – в първия случай са возможни различни варианти (Матей, Марко, Михаил), докато във втория като че ли остава само „Йоан“. Буквите са с добре оформени серифи. Надписите имат печатна функция. По вътрешната страна на халката на единия се виждат следи от стар ремонт.
Украса има само първия пръстен, разгърната по полето на плочката извън полето на монограма – гравирана виеща се клонка с лозови листа, палметни и полупалметни мотиви. Според украсата си, пръстените спадат към първата диференцирана от изследователите група – с гравирана украса. Били са отлети в специални калъпи, след което с били добработени със златарски резци.
Пръстените са служили за нанасяне на восъчни отпечатъци, но и като скъпоценни накити, отговарящи на вкуса и ранга на своя собственик. Тяхната употреба се свързва със стара антична традиция, съхранена в личния и обществения живот на Византия. На Балканите използването на пръстените-печати става модна тенденция сред гражданското съсловие и аристократичния елит. Спадат към най-разпространената категория пособия за подпечатване – пръстените с инициали.
Пръстените могат да се датират през ХІІ в., когато крепостта при дн. с. Градница, Севлиевско достига върха на урбанистичното си развитие.”
Изборът на културна ценност на Регионален исторически музей – Габрово за месец февруари се посвещава на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град и 100-годишнината от началото на археологически проучвания в Габровска област.
Слушай още
31.10
