Никола Андреев е на осем години. Момченцето е възпитаник на училище „Ран Босилек” и обича да рисува. Съсредоточен, Никола украсява предварително очертаните сокайни шевици в книжка на Регионален исторически музей–Габрово. Никола е едно от децата, които на 3 април взеха участие във „Ваканция на чардака”. Инициативата се провежда тази седмица в Дечкова къща.
Децата, които се включиха във „Ваканция на чардака” разбраха какво е сокай, как се изработват сокайни шевици и ги оцветиха в книжка. Въпреки че пред него е поставен каталог с шевици, Никола проявява творчество и рисува с цветовете, които сам преценява за подходящи.
Ивет и Теодора също са от Габрово и учат в училище „Св. св. Кирил и Методий”. Двете обичат да рисуват и очевидно се забавляват добре. Ивет обича математика, а да спортува е едно от другите й любими занимания. На Теодора физкултурата е любим предмет. Момиченцата споделят тези неща, докато украсяват книжката със сокайни шевици. Ивет е особено прецизна, мечтае да стане архитект.
Инициативата „Ваканция на чардака” е създадена специално за този период, когато децата са извън училище. Досега през Дечкова къща са минали 25 деца – 15 на 2 април и 10 на 3-ти.
Главният уредник в РИМ–Габрово Радост Балевска разказва, че през първия ден заниманието е свързано с възрожденската къща.
„Децата се запознаха с характеристиките на възрожденската архитектура и изработваха макет на възрожденска къща. През втория ден им разказахме за сокайното забраждане, а те имаха възможност да оцветят своя уникална сокайна шевица.”
Децата се записват предварително, но се оказва, че идват повече от предварително заявените. Тъй като ученето чрез забавление им харесва, някои решават да доведат свои приятели.
„Най-хубавото е, че тук създават приятелства. Запознават се, създават нещо заедно и се учат как да опазват културното наследство”, споделя удовлетворението си от резултатите Радост Балевска.
Днес, 4 април, в Дечкова къща темата е „Варакосани китки”, а в петък – „Ретро фото”.
Главният уредник на РИМ–Габрово Радост Балевска уточнява какво е варакосване.
„Идва от думата варак – позлатяване. Златото в българската традиция не присъства само като социално положение. Има защитна функция и служи за привличане на плодородие. Присъства през целия живот на човека. Още от люлката на детето се слага златна паричка или при кръщене–златно кръстче. При лазарството и коледарството присъстват тези варакосани китки. И в лазарския венец, и в коледарския чемшир могат да бъдат видени елементи на позлата. Д-р Цончев го описва като габровски обичай – при сватба с варакосани китки се закичват сватбарите от момината и момковата страна. Символизира се плодородието. На 4 април в Дечкова къща заниманията са посветени на рисуването върху бръшлянови клончета със златна боя.