БИЛА ЛИ Е МЕСТНОСТТА ГРАДЪТ СРЕДНОВЕКОВНО КНИЖОВНО СРЕДИЩЕ?
Когато книгите стават достъпни за масовата аудитория, в значителна степен тяхната изработка се опростява. Луксозните издания в наши дни не са рядкост, въпреки че цената им е висока за голяма част от четящата аудитория на България. Преди векове едва ли на някой би му хрумнало да организира „Вечер на книгата”, вероятно защото участниците в нея биха били представители на малката като брой образована прослойка.
Да изработиш книга в миналото не е било проста работа. Книгите са притежавали специални устройства, каквото например са закопчалките.
Регионалният исторически музей в Габрово провокира размисли в тази посока с обявената за месец октомври „Културна ценност” - закопчалки за книги и писало от средновековния манастир при село Батошево.
Открити са в периода 1969 -1972 г. при археологическите проучвания на Исторически музей-Габрово, под ръководството на Кина Койчева, на обекта в местността „Градът“. Той е интерпретиран от нея като манастир, което се посреща нееднозначно в научните среди, но със сигурност има връзка с българската средновековна манастирска култура.
АРХЕОЛОГЪТ РОСЕН ЙОСИФОВ ПРЕДСТАВЯ КУЛТУРНАТА ЦЕННОСТ НА МЕСЕЦ ОКТОМВРИ 2016 г.
Закопчалките за книги са изработени от бронз. Едната е ажурна скоба за закопчаване от типа пластина за окачване на куката. Била е прикрепена към кориците на средновековна книга, на предния ръб на левия капак на книжното тяло. Другата представлява плоско клиновидно тяло с профилиран ябълковиден накрайник. Служило е като кука-щифт да заключи скобата. Закопчалките поддържат книгата затворена, за да я предпазват от прах и паразити. Подобни закопчалки се срещат най-често през Х-ХІ в.
Писалото или още както се нарича – „стило“, представлява шилообразно тяло с кръгло сечение и изострен в долната част връх, което в горния си край се разширява трапецовидно и е оформено като плоско като лопатка. С острата част се пише върху дъска, покрита с восък, а с плоската се изтрива написаното. Сходни по форма и размери писала – стилуси са откривани в големите културно-религиозни центрове и в провинциални крепости в България.
Експонатите са между редките паметници, свързани с книжовната култура в Габровския край. Те са важни свидетелства за степента на грамотност и развитието на образованието през средновековната епоха.
Да изработиш книга в миналото не е било проста работа. Книгите са притежавали специални устройства, каквото например са закопчалките.
Регионалният исторически музей в Габрово провокира размисли в тази посока с обявената за месец октомври „Културна ценност” - закопчалки за книги и писало от средновековния манастир при село Батошево.
Открити са в периода 1969 -1972 г. при археологическите проучвания на Исторически музей-Габрово, под ръководството на Кина Койчева, на обекта в местността „Градът“. Той е интерпретиран от нея като манастир, което се посреща нееднозначно в научните среди, но със сигурност има връзка с българската средновековна манастирска култура.
АРХЕОЛОГЪТ РОСЕН ЙОСИФОВ ПРЕДСТАВЯ КУЛТУРНАТА ЦЕННОСТ НА МЕСЕЦ ОКТОМВРИ 2016 г.
Закопчалките за книги са изработени от бронз. Едната е ажурна скоба за закопчаване от типа пластина за окачване на куката. Била е прикрепена към кориците на средновековна книга, на предния ръб на левия капак на книжното тяло. Другата представлява плоско клиновидно тяло с профилиран ябълковиден накрайник. Служило е като кука-щифт да заключи скобата. Закопчалките поддържат книгата затворена, за да я предпазват от прах и паразити. Подобни закопчалки се срещат най-често през Х-ХІ в.
Писалото или още както се нарича – „стило“, представлява шилообразно тяло с кръгло сечение и изострен в долната част връх, което в горния си край се разширява трапецовидно и е оформено като плоско като лопатка. С острата част се пише върху дъска, покрита с восък, а с плоската се изтрива написаното. Сходни по форма и размери писала – стилуси са откривани в големите културно-религиозни центрове и в провинциални крепости в България.
Експонатите са между редките паметници, свързани с книжовната култура в Габровския край. Те са важни свидетелства за степента на грамотност и развитието на образованието през средновековната епоха.
Слушай още
13.11
