МАГАРЕТАТА И МАГАРИТАРИТЕ
Като е потоп, какво – само за вода ли да приказваме? Като е криза – само за камъните в бъбреците ли? Като сме в България – само за магарещини ли? Не-е! Има и изкуство!
Седи Стоимен – този, дето е кръстен на сто имена, потърква кехлибарения цигарлък о мустака и си мисли за изкуството.
На масата е един негов познат, аверче от казармата. Отпива гроздова, озърта се – търси голо пъпче и обувчици “бабияжки”. Приказват си за живота. За старшината от поделението, за еврото, за агнето, дето аверът го е клал оня ден. На масата е и Цвета. Кети, дето е кръстена на всичкото цвете в гората и по полето, дето е излагала картини в една камара изложби, и дето успява да продава само глупости. Тя казва така. “Продавам – вика – глупостите си. За идиотските изхвърляния мераклии няма...”
Смеят се... Смее се повече аверчето, щото не разбира. Разбира Стоимен, ама не е човек да замълчи, ами се гаври” “Ще глупееш регулярно, Керко, няма да бързаш да се видиотяваш.” “Глупак!” – отвръща без злоба Цвета и гаси фаса с червилото по края.
“Що се карате бе – намесва се авера. – Я дай още по една. Аз да ти кажа, Теди /на Стоимен/, на село имаме един художник, той не е баш художник, работеше в репекато, ама като ти нарисува нещо, ще ти падне шапката. Както си е! Едно магаре беше нарисувал – да ти заприказва! Снимка не ти тряба!”
Стоимен е забучил цигара в цигарлъка, запалил е и като гледа, че на Цвета й се плаче, пита: “Авер, колко струва сега едно мъжко магаре?”. “Да ти кажа, брат – отвръща оня, - към петстотин.” “Гледай – вика Стоимен и му показва цигарата, - ако взема да ти нарисувам едно магаре, ще ти излезе по-скъпо. Вземи – вика – да си купиш едно истинско. На кяр ще си. Торчица ще си караш, туй-онуй. Аз на тебе не ти трябвам, ти нужда от посредник между тебе и магарето нямаш...”.
Цвета чува последното, това за посредника, опомня се и се чувства като воайорка. Иска се да им го каже – е, не чак така, а под формата на някоя глупост, но разбира, че този път няма да може да преведе сама себе си, че няма да мине номера с рисуваните глупости и й иде да се разреве наистина.
Да се разреве с цяло гърло, насред село, като магарица.
Седи Стоимен – този, дето е кръстен на сто имена, потърква кехлибарения цигарлък о мустака и си мисли за изкуството.
На масата е един негов познат, аверче от казармата. Отпива гроздова, озърта се – търси голо пъпче и обувчици “бабияжки”. Приказват си за живота. За старшината от поделението, за еврото, за агнето, дето аверът го е клал оня ден. На масата е и Цвета. Кети, дето е кръстена на всичкото цвете в гората и по полето, дето е излагала картини в една камара изложби, и дето успява да продава само глупости. Тя казва така. “Продавам – вика – глупостите си. За идиотските изхвърляния мераклии няма...”
Смеят се... Смее се повече аверчето, щото не разбира. Разбира Стоимен, ама не е човек да замълчи, ами се гаври” “Ще глупееш регулярно, Керко, няма да бързаш да се видиотяваш.” “Глупак!” – отвръща без злоба Цвета и гаси фаса с червилото по края.
“Що се карате бе – намесва се авера. – Я дай още по една. Аз да ти кажа, Теди /на Стоимен/, на село имаме един художник, той не е баш художник, работеше в репекато, ама като ти нарисува нещо, ще ти падне шапката. Както си е! Едно магаре беше нарисувал – да ти заприказва! Снимка не ти тряба!”
Стоимен е забучил цигара в цигарлъка, запалил е и като гледа, че на Цвета й се плаче, пита: “Авер, колко струва сега едно мъжко магаре?”. “Да ти кажа, брат – отвръща оня, - към петстотин.” “Гледай – вика Стоимен и му показва цигарата, - ако взема да ти нарисувам едно магаре, ще ти излезе по-скъпо. Вземи – вика – да си купиш едно истинско. На кяр ще си. Торчица ще си караш, туй-онуй. Аз на тебе не ти трябвам, ти нужда от посредник между тебе и магарето нямаш...”.
Цвета чува последното, това за посредника, опомня се и се чувства като воайорка. Иска се да им го каже – е, не чак така, а под формата на някоя глупост, но разбира, че този път няма да може да преведе сама себе си, че няма да мине номера с рисуваните глупости и й иде да се разреве наистина.
Да се разреве с цяло гърло, насред село, като магарица.
Слушай още
09.01
