ЕКЗОТИЧНИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ НА ПАРАСКЕВА СТОЯНОВА
Параскева Стоянова разказва за пътуванията си до интересни места на различни континенти. Последното пътешествие е до Шри Ланка, където посещава приют за слончета без майки и за възрастни слонове. Навлиза в самата джунгла, за да види с очите си огромните масиви, които правят страната най-големия износител на дървесина.
Екзотичните пътешествия на Параскева Стоянова започват в края на 80-те години на ХХ век. Преди това няколко години работи в Либия. Рехабилитатор е, а днес много жители на региона познават силата на енергията й, предадена през ръцете, чрез които тя е облекчила болките на хиляди хора.
10 ноември 1989 година - значима за българите дата, когато пада режимът на Тодор Живков, заварва Параскева Стоянова в Зимбабве.
„Тогава пътуваха нашите авиолинии „Балкан“. Имаше полет до Хараре. Бяхме на водопадите Виктория, бяхме на сутрешно и вечерно сафари, Екзотика, екзотика, екзотика“, разказва Параскева с усмивка, предизвикана от нахлулите в съзнанието й спомени.
Да пътуваш в наши дни не е толкова трудно. Преди 1990 година излизането зад граница е лукс за българите. Изискват се специални разрешителни, още повече при пътешествия в страна, извън социалистическия лагер. Как Параскева Стоянова успява да излезе в чужбина?
„Тогава тъкмо се върнах от Либия. Кандидатствах, внесох си документите и ме пуснаха.“, смее се тя.
След Зимбабве Параскева открива Изтока. Арабският свят я привлича с голяма сила.
„Аз го заобичах този свят - Мароко, Тунис, Египет, Сирия, Ливан, Йордания, това са ми любимите места. Не мога да обясня това влечение. Може би съм била арабка в минал живот. Когато видя пясък и камила, не знам какво ми става. Това е – да има пясък и камили!“
Най-далечните места, посетени от Параскева Стоянова са Максико, Тайланд, Лаос, Камбоджа и Виетнам.
„Мексико е уникална страна. Там се намира Градът на боговете, в който видях трите пирамиди, разположени точно както тези в Гиза, Египет. Съобразени са със съзвездието Ореон. Има нещо общо между Мексико и Египет.“
За 17 дена Параскева обикаля цяло Мексико – от Мексико сити до Канкун, от единия океан до другия.
По време на друго свое пътешествие, когато вижда прочутата Петра, тя спи на палатка в пустинята Вади Рум. И днес не може да си обясни как сред пясъците може да има толкова вода и добре оборудвани места за поддържане на лични нужди и хигиена.
В Камбоджа пътешественичката обикаля храмове, които по думите й буквално са измъкнати от джунглата. Във Виетнам спи няколко нощи на петзвезден кораб в залива Халонг Бей, където се снимат филмите да пирати.
По време на това пътуване тя се сдобива с един от любимите си сувенири – голяма колкото длан мида, с няколко перли. Купува я от ферма за миди.
През 2017 година Параскева посещава Шри Ланка, където попада във ферма за малки слончета, останали без майки. Убежище там намират и възрастни слонове.
Параскева Стоянова споделя, че такава бедност, каквато е видяла в Шри Ланка, не е срещала никъде по света. В същото време не може да си обясни как обществото, при целия недоимък, е успяло да създаде приют за слонове, а в България няма нормални приюти за кучета.
„Има слончета, чиито майки са убити или пък те самите са болни. Къпят ги два пъти на ден. Човек си купува билет, за да гледа и това помага за приходите.“
Статуетките на слончета, които по време на своите пътешествия Параскева си купува, са едни от най-скъпите сувенири, с които разполага. Скъпи са като спомен, не като цена. По същия начин гледа на паницата, лъжицата и вилицата си от кокос и седеф.
Параскева Стоянова е християнка, но познава храмове на различни религии. Никога не се изкушава да се повлияе религиозно от тях, но харесва историите и философиите им. При последното пътуване до Шри Ланка, групата с която пътува Параскева посещава будистки храмове.
„Когато ни накараха да поставим ръцете си в характерната поза, с допрени една до друга длани, на мен ми се прииска да се прекръстя.“
Екзотичните пътешествия на Параскева Стоянова започват в края на 80-те години на ХХ век. Преди това няколко години работи в Либия. Рехабилитатор е, а днес много жители на региона познават силата на енергията й, предадена през ръцете, чрез които тя е облекчила болките на хиляди хора.
10 ноември 1989 година - значима за българите дата, когато пада режимът на Тодор Живков, заварва Параскева Стоянова в Зимбабве.
„Тогава пътуваха нашите авиолинии „Балкан“. Имаше полет до Хараре. Бяхме на водопадите Виктория, бяхме на сутрешно и вечерно сафари, Екзотика, екзотика, екзотика“, разказва Параскева с усмивка, предизвикана от нахлулите в съзнанието й спомени.
Да пътуваш в наши дни не е толкова трудно. Преди 1990 година излизането зад граница е лукс за българите. Изискват се специални разрешителни, още повече при пътешествия в страна, извън социалистическия лагер. Как Параскева Стоянова успява да излезе в чужбина?
„Тогава тъкмо се върнах от Либия. Кандидатствах, внесох си документите и ме пуснаха.“, смее се тя.
След Зимбабве Параскева открива Изтока. Арабският свят я привлича с голяма сила.
„Аз го заобичах този свят - Мароко, Тунис, Египет, Сирия, Ливан, Йордания, това са ми любимите места. Не мога да обясня това влечение. Може би съм била арабка в минал живот. Когато видя пясък и камила, не знам какво ми става. Това е – да има пясък и камили!“
Най-далечните места, посетени от Параскева Стоянова са Максико, Тайланд, Лаос, Камбоджа и Виетнам.
„Мексико е уникална страна. Там се намира Градът на боговете, в който видях трите пирамиди, разположени точно както тези в Гиза, Египет. Съобразени са със съзвездието Ореон. Има нещо общо между Мексико и Египет.“
За 17 дена Параскева обикаля цяло Мексико – от Мексико сити до Канкун, от единия океан до другия.
По време на друго свое пътешествие, когато вижда прочутата Петра, тя спи на палатка в пустинята Вади Рум. И днес не може да си обясни как сред пясъците може да има толкова вода и добре оборудвани места за поддържане на лични нужди и хигиена.
В Камбоджа пътешественичката обикаля храмове, които по думите й буквално са измъкнати от джунглата. Във Виетнам спи няколко нощи на петзвезден кораб в залива Халонг Бей, където се снимат филмите да пирати.
По време на това пътуване тя се сдобива с един от любимите си сувенири – голяма колкото длан мида, с няколко перли. Купува я от ферма за миди.
През 2017 година Параскева посещава Шри Ланка, където попада във ферма за малки слончета, останали без майки. Убежище там намират и възрастни слонове.
Параскева Стоянова споделя, че такава бедност, каквато е видяла в Шри Ланка, не е срещала никъде по света. В същото време не може да си обясни как обществото, при целия недоимък, е успяло да създаде приют за слонове, а в България няма нормални приюти за кучета.
„Има слончета, чиито майки са убити или пък те самите са болни. Къпят ги два пъти на ден. Човек си купува билет, за да гледа и това помага за приходите.“
Статуетките на слончета, които по време на своите пътешествия Параскева си купува, са едни от най-скъпите сувенири, с които разполага. Скъпи са като спомен, не като цена. По същия начин гледа на паницата, лъжицата и вилицата си от кокос и седеф.
Параскева Стоянова е християнка, но познава храмове на различни религии. Никога не се изкушава да се повлияе религиозно от тях, но харесва историите и философиите им. При последното пътуване до Шри Ланка, групата с която пътува Параскева посещава будистки храмове.
„Когато ни накараха да поставим ръцете си в характерната поза, с допрени една до друга длани, на мен ми се прииска да се прекръстя.“
Слушай още
22.04
