20.09.2024г. | 08:23ч.Думата имат специалистите: Музей „Етър“ е ракета носител за туризма в Габровско

Автомобилът на семейство Кандулкови наближава музей „Етър“. Шофира съпругът арх. Орлин Кандулков. Проф. д-р Йорданка Кандулкова е на седалката до него и изпитва истинско притеснение. Предстои ѝ да види хотела на музея за първи път след реализацията на проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм, благодарение на който се извършва цялостната му реконструкция. Проф. Кандулкова е част от журито, което преди седем години класира участниците в Архитектурния конкурс за идейни проекти за осъвременяване на сградата на хотела към музей „Етър“. Отговорността е голяма, а се оказва, че младите архитекти от студиото, което печели първото място са преминали част от обучението си при нея. Проф. д-р арх. Йорданка Кандулкова наистина си отдъхва, когато вижда резултатите.

Невъзможно е да се раздели професионалната оценка от преживяването като турист. Винаги впечатлението се преплита с професионалния анализ, смята проф. Кандулкова. Съпругът ѝ арх. Орлин Кандулков споделя, че според него професионалният опит понякога дори пречи на преживяването. Проф. Кандулкова признава своята пристрастност към „Етър“ и създадената в него среда.

„При това не само към историческата част, а и към сградата на хотела, която е един великолепен пример за български модернизъм от втората половина на XX век. Тя чудесно се вписва в средата и със средствата на съвременната за онова време архитектура интерпретира архитектурно-строителната традиция. Големите ми страхове бяха дали тези ценности ще останат съхранени. Журирането по отношение на избора на проект беше анонимно и изборът ни се оказа, че е за екипа на едно младо студио и че аз тези хора съм ги учила. Това направи страха ми, дали нещата ще бъдат постигнати в желания максимум, по-голям. И когато седем години по-късно се приближих към хотела да го видя завършен, в мен стоеше този страх. Още от далече, поглеждайки през прозорците на колата, видях композицията на хотела и неговия нов вид, въздъхнах облекчено и казах: „Не, не са го съсипали“. Това ми донесе и спокойствие, и удовлетворение. След това, при разходката в самата сграда на хотела, отново бях удовлетворена. Видях един проект, реализиран в съответствие с това, което ни беше представено на конкурса, включително и по отношение на интериорните решения. Те са много семпли и изчистени, не се натрапват, а създават едно спокойно и неутрално пространство. То не крещи, не спори с възрожденската архитектурна традиция и в същото време по лек и дискретен начин взема от нея творчески идеи, интерпретирани на интернационален език. Във вътрешната част е подходено с уважение към всички ценности, които сградата притежаваше и мисля, че резултатите са добри. Ако виждате някакви дребни проблеми, искам да кажа, че на пръв поглед дори професионалното око не ги забелязва. Бих искала да поздравя целия колектив на музея за резултата, постигнат в един период, който беше изключително тежък и проблемен за реализация на идеи в областта на строителството. Имам предвид епидемията от ковид, промяната в цените на строителните материали, липсата на работна ръка и изпълнители на специализирани дейности. Искрени поздравления, както за екипа на музея, така и за града. Какво ми направи впечатление още? Влизаме в хотела с желанието да видим една стая и се оказва, че почти всички са заети. Това е резултат, с който много малко хотели могат да се похвалят, още повече в период, когато целия туристически поток е насочен все още към Черноморието. Нещо повече – влизаме в конферентната зала и стъпваме на пръсти, защото вътре се случва мероприятие с млади хора. Нещата идват на мястото си. Още по-голямо удовлетворение изпитах от видяното в музея.“
 

Арх. Орлин Кандулков би могъл да бъде определен – в конкретния случай, като професионално подготвен турист. Споделя, че е впечатлен от качеството на изпълнение на проект, при това за такъв срок от време. Обяснява си всичко това с контрола, осъществен от екипа на музея по време на цялостната реализация на отделните дейности.

Арх. Кандулкова допълва, че ако се обърне внимание на детайлите в хотела на музея – настилка, парапет, маса, столове, фотьойли, се забелязва, че няма никакъв излишен лукс. Всичко е функционално и минималистично.

„Така се подхожда в една историческа среда, където важен е експоната. Съвременната архитектурна творба трябва да е по-дискретна, за да даде възможност на създаденото преди време от друг автор да излезе на преден план. И това е качество. Факт е, че стопанинът е бил на мястото си при реализацията на проекта и това е довело до този добър резултат.“

Първото място, което семейство Кандулкови посещава на територията на самия музей е Детския център, новоизграден със средства по проект „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“. Според тях това място е важна връзка между традицията в занаятите, строителството и съвременния подход. Арх. Кандулкова отчита, че водещите европейски музеи вече се превръщат в среда за различни обществени и социални контакти и отделят специално внимание на подрастващите. 

„Чудесно място, което и на мен ми достави радост и провокира интереса ми. Тук децата могат да се допрат творчески до занаятите – чудесен начин да се събуди твореца в подрастващите. Подходено е по много съвременен от музеоложка гледна точка начин. Виждам и съобразяването с архитектурната среда – от една страна наблизо е хотела, от друга – историческите експонати в самия музей. Горните етажи на къщите по чаршията в музея преди сякаш „не отваряха врати“. Миналата есен посетихме кабинета на създателя на „Етър“ Лазар Донков, но сега сякаш експозиционната площ в музея се е удвоила. Имахме възможност да влезем на всеки от вторите етаж, където е внесен много съвременен подход за интерактивно добиване на информация, нещо което може да се види във водещите европейски музеи. Чрез този подход се провокират посетителите да добиват знание с преживяване и емоция.“

Икономист по образование, етнограф по призвание – Румяна Механдова

Арх. Орлин Кандулков отново изразява своето учудване от постигнатото, благодарение на проекта, от гледна точка на добро качество и кратко време на реализация.

„Личи, че са работили сериозни специалисти, за да се получи този ефект.“

Музейният център (Кръстник-Колчов хан) също впечатлява, смятат Орлин и Йорданка Кандулкови. Тя уточнява, че този обект е реплика на съществувал в миналото хан в Габрово, който не е буквално копие, а е съобразено с характеристиките на средата.

„Навремето е изграден, за да завърши устройствената композиция на чаршията. Съвсем логично е в интериорните пространства да се внесе едно съвременно архитектурно решение, което да отговаря на всички съвременни изисквания за достъп на средата и да дава възможност за разполагане на експозиции и конферентни събития. Има възможност за влизане в този обект от различни места, както и работното му време да не е непременно съобразено с работното време на музея. Прави впечатление изграждането на вътрешно стълбище, което да свързва отделните етажи – нещо, което е липсвало преди, както и поставянето на асансьор, който да гарантира достъпа и на хора с увреждания и да подпомага придвижването на експонати и витрини от едно ниво на друго. Чудесно впечатление прави всичко това и отново е подходено спокойно, изчистено. В мен се зародиха идеи за различни възможности за сътрудничество между Университета за архитектура, строителство и геодезия и музей „Етър“. Материалната база вече позволява да се случи. Това могат да бъдат обучения на студентите в различни архитектурни практики, за да видят цялата организация на средата, как се работи с дърво, с камък. Възможностите са много и то не само с архитектурните, но и с художествените училища и с камарите на различните професионални общности – строители, архитекти. Посещението ми в много исторически обекти от различни епохи ми е показал колко хубава среда са те за представяне на съвременност и минало. Това контрастно съчетание между ярка съвременна творба и исторически среда позволява да изпъкнат качествата на творбата.“

Арх. Кандулкова дава за пример Форума на император Траян в Рим. В тази, по думите ѝ, великолепна античност е видяла представяне на облекла, крещящи със своята съвременност. И това експонира едновременно и средата, и съвременната част в нея. В музей „Етър“ има възможности да се реализират такива идеи.

По думите на арх. Кандулкова „Етър“ е ракета носители за туризма в Габровско, където нещата трябва да се организират, така че всеки посетител на музея да пожелае да пребивава по-дълго време.