Мъжко куфарче разказва историята от възходи и спадове на дружество, обявено за „Придворен доставчик” на цар Борис III
Изработена за Цар Борис III адвокатски чанта дава правото на габровската фирма „Рачев&Радев“ да носи званието „Придворен доставчик”. Това не е най-голямото постижение в бизнеса на двамата съдружници, но със сигурност повишава авторитета им. Трудно е да се каже, дали чантата на Царя е запазена някъде, но днес в Регионален исторически музей – Габрово може да се види друг интересен предмет.
Културна ценност на месец декември 2019 г. е мъжко куфарче за съхраняване на яки, копчета за ръкавели и мъжки карфици. Използвано е по време на пътуване от индустриалеца Христо Метев и е откупено от наследниците му. То е изработено през 30-те години на миналия век, разказа главният уредник в РИМ – Габрово Катя Гечева.
Историята на „Рачев&Радев“, произвела културната ценност, е много превратна. Възходите и спадовете, които бележат професионалния път на нейните създатели и собственици, неминуемо са отражение на развитието на самото дружество.
„Началото е поставено през 1914 г. от Ангел Рачев и Банко Радев. Двамата се сдружават и създават фирма за производство на фини кожени изделия. През 1919 г. регистрират събирателно дружество, което през 1923 г. се нанася в собствена фабрична сграда, оборудвана със съвременни машини и работеща с модерни технологии. Зданието е пуснато в експлоатация на 1 октомври 1924 г.
През 1926-та съдружниците разширяват фабричната сграда с постройка, която да служи за склад и канцеларии. Построяват и жилищна сграда. През 1931 г. във фабриката се обработват около 15 000 овчи и кози кожи, от които са изработени 25 000 дамски чанти, 1 000 куфара, 4 200 ученически чанти, 3 000 колана, 3 500 ръкавици, 2 500 портфейла и 2 300 мебелни кожи. Работниците са 40-45 души, предимно мъже. Шивачките са няколко жени.”
Двамата собственици – Рачев и Радев, използват пазарната ниша в Габрово – липсата на фабрика за фини кожени изделия и успяват да се наложат с качествените си стоки на пазара в цялата страна.
От думите на Катя Гечева става ясно, че събирателно дружество „Рачев&Радев” спечелва с изработената специално за Цар Борис III адвокатска чанта званието „Придворен доставчик”. Запазена марка на дружеството е крокодил държащ в зъбите си стилна дамска чанта.
„Дружеството участва в Първия международен мострен панаир в България в Горна Оряховица през 1925 г. и получава златен медал за качествена кожена галантерия, а на Първата габровска промишлена изложба през 1927 г. е наградено с диплом.
В началото на 30-те години на ХХ век Рачев и Радев откриват собствен магазин на ул. „Леге”, която е най-престижното място за търговия в София. Закупуват жилищна сграда в столицата и се редуват – една година единият от тях със семейството си живее в София, а другия управлява фабриката в Габрово.”
Провалена сделка довежда до прекратяване на това възходящо развитие на дружеството и до преустановяване на дейността му в този си вид. Това става на 23 юли 1938 година. Съдружието между дългогодишните партньори се разпада – Ангел Рачев напуска, а от същата дата се вписва в търговския регистър Едноличното дружество, което запазва името „Рачев&Радев”. Едноличен собственик е Банко Радев Стоев. Той продължава дейността на фабриката, поема всичките активи и пасиви. Бившите съсобственици разделят имуществото на дружеството. За Ангел Рачев остават жилището и магазина в София, а Банко Радев продължава производствената дейност в Габрово и търговия с изделията.”
На 23 декември 1947 г. предприятието е национализирано, изготвения опис на същата дата документира асортимента на кожената галантерия, произвеждан във фабриката. Това са портфейли и портмонета, моливници, адресници за куфари, дамски, пътнически, канцеларски, адвокатски и пазарски чанти, кутии за яки, фибровани куфари, куфарчета от мушама и фибър за деца, куфари от пресован картон, мешина, от марокен, специални куфари за костюми, английска кожена чанта, гардеробни куфари от фибър, бели и цветни ръкавици. Одържавеното недвижимо имущество на собственика Банко Радев включва масивно двуетажно здание за работилница, склад и кантора – 200 метра застроена площ, 2400 квадратни метра незастроено място с канализация, чешма и геран в двора, масивна постройка на два етажа за кожарско отделение със сушилня, полумасивна къща с две летни кухни, две постройки за жилища на работниците, складове, незастроено място от 2.6 декара.
На следващата година фабрика „Рачев&Радев” е преименувана на Държавно индустриално предприятие „Ганчо Лапаков” – Габрово за производство на куфаро-чантаджийски произведения. На 1 юни 1953 г. със заповед на ДИО „Кожарска и Каучукова индустрия” – София предприятие „Ганчо Лапаков” се влива в ДИП „Сърп и чук”, машините на фабрика „Рачев&Радев” са предоставени на завод „Петър Ченгелов” – Пловдив.
Очаквайте две статии, посветени на Ангел Рачев и Банко Радев. Автори са Катя Гечева и Вела Лазарова.
Културна ценност на месец декември 2019 г. е мъжко куфарче за съхраняване на яки, копчета за ръкавели и мъжки карфици. Използвано е по време на пътуване от индустриалеца Христо Метев и е откупено от наследниците му. То е изработено през 30-те години на миналия век, разказа главният уредник в РИМ – Габрово Катя Гечева.
Историята на „Рачев&Радев“, произвела културната ценност, е много превратна. Възходите и спадовете, които бележат професионалния път на нейните създатели и собственици, неминуемо са отражение на развитието на самото дружество.
„Началото е поставено през 1914 г. от Ангел Рачев и Банко Радев. Двамата се сдружават и създават фирма за производство на фини кожени изделия. През 1919 г. регистрират събирателно дружество, което през 1923 г. се нанася в собствена фабрична сграда, оборудвана със съвременни машини и работеща с модерни технологии. Зданието е пуснато в експлоатация на 1 октомври 1924 г.
През 1926-та съдружниците разширяват фабричната сграда с постройка, която да служи за склад и канцеларии. Построяват и жилищна сграда. През 1931 г. във фабриката се обработват около 15 000 овчи и кози кожи, от които са изработени 25 000 дамски чанти, 1 000 куфара, 4 200 ученически чанти, 3 000 колана, 3 500 ръкавици, 2 500 портфейла и 2 300 мебелни кожи. Работниците са 40-45 души, предимно мъже. Шивачките са няколко жени.”
Двамата собственици – Рачев и Радев, използват пазарната ниша в Габрово – липсата на фабрика за фини кожени изделия и успяват да се наложат с качествените си стоки на пазара в цялата страна.
От думите на Катя Гечева става ясно, че събирателно дружество „Рачев&Радев” спечелва с изработената специално за Цар Борис III адвокатска чанта званието „Придворен доставчик”. Запазена марка на дружеството е крокодил държащ в зъбите си стилна дамска чанта.
„Дружеството участва в Първия международен мострен панаир в България в Горна Оряховица през 1925 г. и получава златен медал за качествена кожена галантерия, а на Първата габровска промишлена изложба през 1927 г. е наградено с диплом.
В началото на 30-те години на ХХ век Рачев и Радев откриват собствен магазин на ул. „Леге”, която е най-престижното място за търговия в София. Закупуват жилищна сграда в столицата и се редуват – една година единият от тях със семейството си живее в София, а другия управлява фабриката в Габрово.”
Провалена сделка довежда до прекратяване на това възходящо развитие на дружеството и до преустановяване на дейността му в този си вид. Това става на 23 юли 1938 година. Съдружието между дългогодишните партньори се разпада – Ангел Рачев напуска, а от същата дата се вписва в търговския регистър Едноличното дружество, което запазва името „Рачев&Радев”. Едноличен собственик е Банко Радев Стоев. Той продължава дейността на фабриката, поема всичките активи и пасиви. Бившите съсобственици разделят имуществото на дружеството. За Ангел Рачев остават жилището и магазина в София, а Банко Радев продължава производствената дейност в Габрово и търговия с изделията.”
На 23 декември 1947 г. предприятието е национализирано, изготвения опис на същата дата документира асортимента на кожената галантерия, произвеждан във фабриката. Това са портфейли и портмонета, моливници, адресници за куфари, дамски, пътнически, канцеларски, адвокатски и пазарски чанти, кутии за яки, фибровани куфари, куфарчета от мушама и фибър за деца, куфари от пресован картон, мешина, от марокен, специални куфари за костюми, английска кожена чанта, гардеробни куфари от фибър, бели и цветни ръкавици. Одържавеното недвижимо имущество на собственика Банко Радев включва масивно двуетажно здание за работилница, склад и кантора – 200 метра застроена площ, 2400 квадратни метра незастроено място с канализация, чешма и геран в двора, масивна постройка на два етажа за кожарско отделение със сушилня, полумасивна къща с две летни кухни, две постройки за жилища на работниците, складове, незастроено място от 2.6 декара.
На следващата година фабрика „Рачев&Радев” е преименувана на Държавно индустриално предприятие „Ганчо Лапаков” – Габрово за производство на куфаро-чантаджийски произведения. На 1 юни 1953 г. със заповед на ДИО „Кожарска и Каучукова индустрия” – София предприятие „Ганчо Лапаков” се влива в ДИП „Сърп и чук”, машините на фабрика „Рачев&Радев” са предоставени на завод „Петър Ченгелов” – Пловдив.
Очаквайте две статии, посветени на Ангел Рачев и Банко Радев. Автори са Катя Гечева и Вела Лазарова.
Слушай още
02.12
