ГРАДИЩЕ РАЗКРИ ОЩЕ ЕДНА ЧАСТ ОТ ВЕКОВНИТЕ СИ ТАЙНИ
След 25 години прекъсване, по инициатива на Община Габрово, археологическите проучвания на Градище бяха възобновени. На 26 юли, в присъствието на кмета Таня Христова, учените представиха пред обществеността своите открития.
Четири фибули, пет монети, писало, фрагменти от стъклени съдове и прозорци, цял железен катинар и части от други катинари, остриета от ножове, върхове на стрели, железни инструменти, бронзова тока и бронзови монети. Това са предметите, открити при разкопки.
Главният уредник на РИМ-Габрово – Росен Йосифов, насочва вниманието към едно съоръжение, което се намира на много труден за достъп терен. Предполага се, че е било вход към крепостта и към града, датирани като ранновизантийски. Преди учените да представят откритията си, Красимира Чолакова – директор на РИМ-Габрово припомни историята на разкопките в местността Градище.
Красимира Чолакова, директор на Регионален исторически музей-Габрово: „Община Габрово е двигател на възобновените теренни проучвания в местността Градище”
„Първият етап от проучванията в местността Градище започва през 1920 година. Правят го членове на Историографическото дружество. Вторият е от 1975 до 1992 година. Тази част от разкопките се свързва с името на Кина Койчева, археолог в Регионален исторически музей-Габрово. Първите теренни проучвания са с участието и на проф. Милчев от Софийския университет. Открити са множество културни ценности.
През юли 2017 година започва третата част от разкопките, финансово обезпечена от Община Габрово. Дейностите се водят от проф. дир Казимир Попконстантинов и доц. д-р Росина Костова, от преподаватели във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Заместник-ръководител на обекта е Росен Йосифов, главен уредник в Регионален исторически музей-Габрово. Благодаря на „Благоустрояване”, на Горско стопанство и на „Озеленяване”, които почистиха целия терен и направиха възможно провеждането на археологическите проучвания.”
Доц. д-р Росина Костова: „Откритите при разкопките предмети накланят везните в полза на схващането, че на Градище е имало град”
„Познаваме този обект от труда на Кина Койчева, която сега е научен консултант на нашите проучвания. Няма толкова информиран човек като нея, когато говорим за проучванията тук. Разбира се, колегата Росен Йосифов също е много добре запознат с детайлите, свързани с проучванията.
Това е обект, който ние наричаме ранновизантийски град. Целите ни са да проучим изцяло това, което е възможно и да дадем възможност на Община Габрово да кандидатства за финансиране за реставрацията, консервацията и социализацията на обекта за целите на културно-историческия туризъм.
Община Габрово има много интересни обекти за туризъм, но липсва археологически. На Градище има инфраструктура и е лесно за достъп място. Остава да се проучи повече. Работим със студенти от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Проучваме северно от базиликата, реставрирана от Кина Койчева.
По време на тези проучвания открихме едно съоръжение, което досега не е било известно. В самия град открихме доста находки. Проучихме три помещения от града. Изводът ни е, че е имало гарнизон и цивилно население, което ни дава основание да говорим за град.
Ние не знаем името на този ранновизантийски град, но се надяваме да открием надпис, който да ни даде възможност да го разберем. Този сезон разкопките продължават още една седмица.”
Когато се говори за градище, в науката има спор дали става въпрос за крепост или за град. Компромисната формулировка, която е приета е „укрепено селище”. Проф. Попконстантинов също вярва, че на Градище е имало град, чиято площ е 24 дка.
„Наличието на монети означава търговия, наличието на работилници сочи, че има производство на предмети от стъкло. Имаме достатъчно основание да смятаме, че се обработва и желязо. Наличието на занаятчийски отдели в разкопките дава основание да смятаме, че става въпрос за укрепено селище от градски тип. Новото, както за нас, така и за вас е наличието на съоръжение в югоизточната част от крепостта. Строено е с мисъл, а не хаотично.
Важна роля в откриването на съоръжение, което се смята за вход към крепостта и града има Росен Йосифов, главен уредник на Регионален исторически музей-Габрово.
През 1999 година Росен Йосифов и един местен краевед – Рубин Стойков, тръгват от квартал Търсиите в Габрово към един улей в скалите. Рубин Стойков е и член на много активен през този период алпинистки клуб, благодарение на което има информация за наличието на съоръжение в скалата.
„Той ме заведе до този улей, за да се качим от там, като нов маршрут. Със сигурност става въпрос за някакъв вход към крепостта и града. Сега ще проучим дали е имало кула, дали от там се е излизало към водоизточника, имало ли е вход с потерна за внезапни атаки към враг, който обсажда. Мястото е много отвесно и затова е по-малко вероятно да е за нападения.”
Кметът на Габрово Таня Христова, която на място се запозна с откритията на археолозите заяви, че те дават основание за се продължат разкопките.
„Имаме достатъчно основания да продължим тези усилия. Говорим за селище, за град, за много интересни артефакти. За мен като кмет е важно да убедим общинските съветници в това, мисля, че те вече не се нуждаят от убеждаване, както и министерство на културата, че този обект, който е с местно значение, да стане с национално. За да можем скоро да говорим за мащабен проект, който ще превърне тази местност в туристическа атракция. Предстои много работа, но направеното тази година е важно и трябва да бъде продължено. Поздравявам екипа за големия ентусиазъм. Благодаря на Историческия музей, защото реализацията се случва благодарение и на тях. Благодаря и на Общинския съвет. Културните обекти са не само средство за образование, но и за предаване на знание и навици от поколенията.”
Четири фибули, пет монети, писало, фрагменти от стъклени съдове и прозорци, цял железен катинар и части от други катинари, остриета от ножове, върхове на стрели, железни инструменти, бронзова тока и бронзови монети. Това са предметите, открити при разкопки.
Главният уредник на РИМ-Габрово – Росен Йосифов, насочва вниманието към едно съоръжение, което се намира на много труден за достъп терен. Предполага се, че е било вход към крепостта и към града, датирани като ранновизантийски. Преди учените да представят откритията си, Красимира Чолакова – директор на РИМ-Габрово припомни историята на разкопките в местността Градище.
Красимира Чолакова, директор на Регионален исторически музей-Габрово: „Община Габрово е двигател на възобновените теренни проучвания в местността Градище”
„Първият етап от проучванията в местността Градище започва през 1920 година. Правят го членове на Историографическото дружество. Вторият е от 1975 до 1992 година. Тази част от разкопките се свързва с името на Кина Койчева, археолог в Регионален исторически музей-Габрово. Първите теренни проучвания са с участието и на проф. Милчев от Софийския университет. Открити са множество културни ценности.
През юли 2017 година започва третата част от разкопките, финансово обезпечена от Община Габрово. Дейностите се водят от проф. дир Казимир Попконстантинов и доц. д-р Росина Костова, от преподаватели във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Заместник-ръководител на обекта е Росен Йосифов, главен уредник в Регионален исторически музей-Габрово. Благодаря на „Благоустрояване”, на Горско стопанство и на „Озеленяване”, които почистиха целия терен и направиха възможно провеждането на археологическите проучвания.”
Доц. д-р Росина Костова: „Откритите при разкопките предмети накланят везните в полза на схващането, че на Градище е имало град”
„Познаваме този обект от труда на Кина Койчева, която сега е научен консултант на нашите проучвания. Няма толкова информиран човек като нея, когато говорим за проучванията тук. Разбира се, колегата Росен Йосифов също е много добре запознат с детайлите, свързани с проучванията.
Това е обект, който ние наричаме ранновизантийски град. Целите ни са да проучим изцяло това, което е възможно и да дадем възможност на Община Габрово да кандидатства за финансиране за реставрацията, консервацията и социализацията на обекта за целите на културно-историческия туризъм.
Община Габрово има много интересни обекти за туризъм, но липсва археологически. На Градище има инфраструктура и е лесно за достъп място. Остава да се проучи повече. Работим със студенти от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Проучваме северно от базиликата, реставрирана от Кина Койчева.
По време на тези проучвания открихме едно съоръжение, което досега не е било известно. В самия град открихме доста находки. Проучихме три помещения от града. Изводът ни е, че е имало гарнизон и цивилно население, което ни дава основание да говорим за град.
Ние не знаем името на този ранновизантийски град, но се надяваме да открием надпис, който да ни даде възможност да го разберем. Този сезон разкопките продължават още една седмица.”
Когато се говори за градище, в науката има спор дали става въпрос за крепост или за град. Компромисната формулировка, която е приета е „укрепено селище”. Проф. Попконстантинов също вярва, че на Градище е имало град, чиято площ е 24 дка.
„Наличието на монети означава търговия, наличието на работилници сочи, че има производство на предмети от стъкло. Имаме достатъчно основание да смятаме, че се обработва и желязо. Наличието на занаятчийски отдели в разкопките дава основание да смятаме, че става въпрос за укрепено селище от градски тип. Новото, както за нас, така и за вас е наличието на съоръжение в югоизточната част от крепостта. Строено е с мисъл, а не хаотично.
Важна роля в откриването на съоръжение, което се смята за вход към крепостта и града има Росен Йосифов, главен уредник на Регионален исторически музей-Габрово.
През 1999 година Росен Йосифов и един местен краевед – Рубин Стойков, тръгват от квартал Търсиите в Габрово към един улей в скалите. Рубин Стойков е и член на много активен през този период алпинистки клуб, благодарение на което има информация за наличието на съоръжение в скалата.
„Той ме заведе до този улей, за да се качим от там, като нов маршрут. Със сигурност става въпрос за някакъв вход към крепостта и града. Сега ще проучим дали е имало кула, дали от там се е излизало към водоизточника, имало ли е вход с потерна за внезапни атаки към враг, който обсажда. Мястото е много отвесно и затова е по-малко вероятно да е за нападения.”
Кметът на Габрово Таня Христова, която на място се запозна с откритията на археолозите заяви, че те дават основание за се продължат разкопките.
„Имаме достатъчно основания да продължим тези усилия. Говорим за селище, за град, за много интересни артефакти. За мен като кмет е важно да убедим общинските съветници в това, мисля, че те вече не се нуждаят от убеждаване, както и министерство на културата, че този обект, който е с местно значение, да стане с национално. За да можем скоро да говорим за мащабен проект, който ще превърне тази местност в туристическа атракция. Предстои много работа, но направеното тази година е важно и трябва да бъде продължено. Поздравявам екипа за големия ентусиазъм. Благодаря на Историческия музей, защото реализацията се случва благодарение и на тях. Благодаря и на Общинския съвет. Културните обекти са не само средство за образование, но и за предаване на знание и навици от поколенията.”
Слушай още
17.12
