АРХИВИТЕ В САНКТ ПЕТЕРБУРГ, МОСКВА, ОДЕСА И РИМ-ГАБРОВО СА ЕДИНСТВЕНИТЕ, КОИТО ПАЗЯТ ПИСМАТА НА ВАСИЛ АПРИЛОВ
Не са много архивите, които съхраняват писма, писани собственоръчно от Васил Априлов. Тези ценни за българската история документи могат да се открият в Москва, в Санкт Петербург, в Одеса и в Габрово. Кой в родния град на една от най-значимите за българите личност е съхранил такива писма? Разбира се това е Регионален исторически музей - Габрово, институцията която пази в архивите си толкова ценни съкровища, че само с разрешение на министъра на културата могат да се вадят от трезорите.
Добър повод да говорим за Васил Априлов е годишнината от рождението му. Големият габровец идва на бял свят на 21 юли 1789 г.
Двете писма, които Васил Априлов собственоръчно е написал до свои близки в Габрово ни провокират да погледнем към жизнения път на този най-прочут и признат от обществото наш съгражданин. Писмата са до Кера, сестра на Васил Априлов.
Когато говорим за Априлов, първата асоциация е „благодетел на Габровското училище, инициатор за създаването му, човек който поддържа съществуването му до своята смърт".
Историкът Даниела Цонева предлага един по-глобален поглед върху живота и многостранната дейност на Васил Априлов.
„Априлов е търговец, Априлов е книжовник, Априлов е изследовател. Той произлиза от от един род, основоположник на който е Киряк Априлов от колиби Новата махала, днес квартал на Габрово. Петко Славейков, Светослав Миларов, д-р Петър Цончев, проф. Михаил Арнаудов, акад. Димитър Косев, Илия Габровски и други учени изследват рода на Априлов", разказва Даниела Цонева.
От думите й става ясно, че родовете Априлови и Дюстабанови са свързани.
„Кера, сестрата на Васил Априлов, е женена за дядото на войводата Цанко Дюстабанов. Тя е майката на Христо Дюстабанов, за който се говори, че е провалил въстанието на Капитан дядо Никола. В друга посока Априловия род се свързва с фамилията Хаджистойчеви. Бона, лелята на Цанко Дюстабанов, се омъжва за гайтанджията Петър Хаджистойчев, собственик на сградата, в която днес се помещава Регионален исторически музей - Габрово. Тревненският род Даскалови също са роднини на семейство Априлови.
Васил Априлов е най-малкият от четирима братя - Никифор, Христо, Кирияк и Васил. Има и три сестри, но ние знаем имената само на две от тях - Кера и Бона.
Изследователите на живота на Априлов са категорични, че той е динамична и устойчива натура, с полемичен темперамент. Не се притеснява да влиза в противоречие с някого. Априлов е наричан „колоритната личност на Българското Възраждане". Всички пишат за дълбоката му душевност и принципен идеен свят, за широтата на интересите му и неговата целенасоченост.
Всеизвестно е, че Априлов напуска Габрово през 1799-та или 1800 г., на 11 години, заедно с един от своите братя. В Одеса те създават търговска кантора, която става важно звено за връзката на българските търговци с руския свят".
От увлекателния разказ на Даниела Цонева става ясно, че освен Одеса и Москва, още няколко населени места в Европа са свързани с живота на големия габровец.
„Брашов, който е в Австроунгарската империя по това време, където Априлов учи в гимназия. Във Виена учи медицина, а в Цариград престоява известно време след конфликт с гръцкото училищно настоятелство в Одеса.
Когато кажем Васил Априлов, мислим за Габровското училище. Но той е многопластова личност, с принос в книжовността. За популяризирането на Габрово и България сред руската общност значение има неговата „Денница на новобългарското образование", излязла през 1841 г. Това е първото произведение, достигнало до голямата руска критика.
Следващото книжовно съчинение е свързано с азбуката, създадена от Кирил и Методий. Априлов допълва своята „Денница", издава „Български грамоти" и през 1847 година публикува „Мисли за сегашното учение".
Освен тези книжовни трудове, много ценни са писмата на Априлов, които са събирани старателно от даскал Цвятко Недев, ученик на Неофит Рилски. По-късно Цвятко Недев изпраща събраните писма в тогавашното българско просветно министерство и за съжаление част от тях са изгубени. През 1940 г., благодарение на търсенията на проф. Арнаудов са възстановени 41 от писмата. Всички те са писани на руски, български и гръцки. Най-ранното писмо, достигнало до нас благодарение на публикация на Петко Славейков, е от 1833 година. Той публикува няколко писма на Априлов в своя книга.
„Ако днес изследователите търсят писма на Васил Априлов, могат да ги открият в няколко хранилища - в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в Сфоия, в ръкописен отдел на Националната библиотека на Русия, в Държавния исторически архив в Санкт Петербург, в Държавния архив на Одеса и в Регионален исторически музей - Габрово", споделя не без гордост Даниела Цонева.
Няма историческа справка, която да покаже как са попаднали двете лични писма на Априлов в Габровския исторически музей. Предполага се, че са съхранени от Историографическото дружество, чиито първи председател е д-р Петър Цончев. Наследник на тази организация през 1920 г. става сегашният музей.
Двете писма, пазени в Регионален исторически музей - Габрово са до сестрата на Априлов Кера и са писани през 30-те години на ХІХ век. Първото е от 18 август 1839 година, а второто от 10 април 1846 година. В тях Априлов се интересува от семейството, както и за обучението и задомяването на племенника си Николай, син на брат му Никифор.
В писмата се откриват факти, които разкриват целите му за съхраняване на българските традиции. Априлов напътства сестра си да търси песни за годеж, любов и сватба. Насочва я от кого може да ги намери и казва, че ако става въпрос за бедни жени, то да им бъде заплатено. В тези писма е споделена и идеята да се създаде училище за момичета в Габрово.
Неофит Рилски, който до 1837 година е учител в Габрово, също е важен информатор, който подпомага опитите на Априлов да събира песенното творчество на българите. В архива на Найден Геров по-късно е открит ръкопис, който е бил подготвен за издаване.
Може да се каже, че Априлов поставя началото на етнографското проучване в Габрово. Първият българин въвел у нас термина археология отново е Васил Априлов. За това разказва в продължението на това интервю Даниела Цонева от Регионален исторически музей - Габрово.
Добър повод да говорим за Васил Априлов е годишнината от рождението му. Големият габровец идва на бял свят на 21 юли 1789 г.
Двете писма, които Васил Априлов собственоръчно е написал до свои близки в Габрово ни провокират да погледнем към жизнения път на този най-прочут и признат от обществото наш съгражданин. Писмата са до Кера, сестра на Васил Априлов.
Когато говорим за Априлов, първата асоциация е „благодетел на Габровското училище, инициатор за създаването му, човек който поддържа съществуването му до своята смърт".
Историкът Даниела Цонева предлага един по-глобален поглед върху живота и многостранната дейност на Васил Априлов.
„Априлов е търговец, Априлов е книжовник, Априлов е изследовател. Той произлиза от от един род, основоположник на който е Киряк Априлов от колиби Новата махала, днес квартал на Габрово. Петко Славейков, Светослав Миларов, д-р Петър Цончев, проф. Михаил Арнаудов, акад. Димитър Косев, Илия Габровски и други учени изследват рода на Априлов", разказва Даниела Цонева.
От думите й става ясно, че родовете Априлови и Дюстабанови са свързани.
„Кера, сестрата на Васил Априлов, е женена за дядото на войводата Цанко Дюстабанов. Тя е майката на Христо Дюстабанов, за който се говори, че е провалил въстанието на Капитан дядо Никола. В друга посока Априловия род се свързва с фамилията Хаджистойчеви. Бона, лелята на Цанко Дюстабанов, се омъжва за гайтанджията Петър Хаджистойчев, собственик на сградата, в която днес се помещава Регионален исторически музей - Габрово. Тревненският род Даскалови също са роднини на семейство Априлови.
Васил Априлов е най-малкият от четирима братя - Никифор, Христо, Кирияк и Васил. Има и три сестри, но ние знаем имената само на две от тях - Кера и Бона.
Изследователите на живота на Априлов са категорични, че той е динамична и устойчива натура, с полемичен темперамент. Не се притеснява да влиза в противоречие с някого. Априлов е наричан „колоритната личност на Българското Възраждане". Всички пишат за дълбоката му душевност и принципен идеен свят, за широтата на интересите му и неговата целенасоченост.
Всеизвестно е, че Априлов напуска Габрово през 1799-та или 1800 г., на 11 години, заедно с един от своите братя. В Одеса те създават търговска кантора, която става важно звено за връзката на българските търговци с руския свят".
От увлекателния разказ на Даниела Цонева става ясно, че освен Одеса и Москва, още няколко населени места в Европа са свързани с живота на големия габровец.
„Брашов, който е в Австроунгарската империя по това време, където Априлов учи в гимназия. Във Виена учи медицина, а в Цариград престоява известно време след конфликт с гръцкото училищно настоятелство в Одеса.
Когато кажем Васил Априлов, мислим за Габровското училище. Но той е многопластова личност, с принос в книжовността. За популяризирането на Габрово и България сред руската общност значение има неговата „Денница на новобългарското образование", излязла през 1841 г. Това е първото произведение, достигнало до голямата руска критика.
Следващото книжовно съчинение е свързано с азбуката, създадена от Кирил и Методий. Априлов допълва своята „Денница", издава „Български грамоти" и през 1847 година публикува „Мисли за сегашното учение".
Освен тези книжовни трудове, много ценни са писмата на Априлов, които са събирани старателно от даскал Цвятко Недев, ученик на Неофит Рилски. По-късно Цвятко Недев изпраща събраните писма в тогавашното българско просветно министерство и за съжаление част от тях са изгубени. През 1940 г., благодарение на търсенията на проф. Арнаудов са възстановени 41 от писмата. Всички те са писани на руски, български и гръцки. Най-ранното писмо, достигнало до нас благодарение на публикация на Петко Славейков, е от 1833 година. Той публикува няколко писма на Априлов в своя книга.
„Ако днес изследователите търсят писма на Васил Априлов, могат да ги открият в няколко хранилища - в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в Сфоия, в ръкописен отдел на Националната библиотека на Русия, в Държавния исторически архив в Санкт Петербург, в Държавния архив на Одеса и в Регионален исторически музей - Габрово", споделя не без гордост Даниела Цонева.
Няма историческа справка, която да покаже как са попаднали двете лични писма на Априлов в Габровския исторически музей. Предполага се, че са съхранени от Историографическото дружество, чиито първи председател е д-р Петър Цончев. Наследник на тази организация през 1920 г. става сегашният музей.
Двете писма, пазени в Регионален исторически музей - Габрово са до сестрата на Априлов Кера и са писани през 30-те години на ХІХ век. Първото е от 18 август 1839 година, а второто от 10 април 1846 година. В тях Априлов се интересува от семейството, както и за обучението и задомяването на племенника си Николай, син на брат му Никифор.
В писмата се откриват факти, които разкриват целите му за съхраняване на българските традиции. Априлов напътства сестра си да търси песни за годеж, любов и сватба. Насочва я от кого може да ги намери и казва, че ако става въпрос за бедни жени, то да им бъде заплатено. В тези писма е споделена и идеята да се създаде училище за момичета в Габрово.
Неофит Рилски, който до 1837 година е учител в Габрово, също е важен информатор, който подпомага опитите на Априлов да събира песенното творчество на българите. В архива на Найден Геров по-късно е открит ръкопис, който е бил подготвен за издаване.
Може да се каже, че Априлов поставя началото на етнографското проучване в Габрово. Първият българин въвел у нас термина археология отново е Васил Априлов. За това разказва в продължението на това интервю Даниела Цонева от Регионален исторически музей - Габрово.
Слушай още
26.04
