С усещане за жена, предания от Дряновско и спомени за значими личности
Четирима уредници от музей „Етър“ участват в тазгодишната националната научна конференция „Епохи, личности, памет”, организирана от Исторически музей –Дряново в партньорство с Община Дряново и Исторически факултет, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Даниела Димкова насочва своите проучвания към модните тенденции, наложени в обществото преди сто и повече години.
„С усещане за жена“ – за модните тенденции в областта на козметиката и средствата за разкрасяване, отразени в периодичния печат през първата половина на XX век“ – това е заглавието на научния доклад на Даниела Димкова, която представя разсъждения, публикувани на страниците на списание „Модерната козметика“, издание на „Вестник за жената“ от 30-те години на миналия век. „Красотата не е само вродено качество. Тя трябва да се поддържа, подпомага, завладява. И прави са тези, които искат да знаят по-големи подробности за придобиване и запазване на телесната красота. Те не проявяват това любопитство от тщестлавие, а защото не искат да останат назад от онези, които по рождение са облагодетелствани от съдбата“. XX век дава „път“ на добре изглеждащия и поддържан външен вид на жената в българското градско общество. Още в средата на XIX век започва внос на козметични продукти от Европа и Цариград, достъпни за малка част от дамите, заради високите им цени. По това време направата на козметични продукти у нас – помади и белила, се осъществява в спицерии и балсамаджийници. В края на XIX век се поставя началото на промишленото производство с откриването на парфюмерийната фабрика на Антон Папазов в Пловдив. Това е времето, когато се „появяват“ първите домакински списания, в които темата за „добрия“ външен вид излиза на преден план. Периодичните издания в следващите години дават нужната на дамите „информираност“ по отношение правилните грижи за красотата.
Павлина Дамянова представя „Предания от Дряновско, съхранени в теренните проучвания на музей „Етър“.
„През 80-те години музей „Етър“ извършва много активни терени проучвания в района на Централна Стара планина. Това е времето, когато музея полага основите на своята проучвателска и изследователска работа. Обогатява фонда си с големи колекции от предмети – откупки и дарения, натрупва база от информация за селища, местности, занаяти, лични истории. Дряново и Дряновските села попадат в обсега на изследваните територии. През 2018 година бе организиран нов интердисциплинарен обход по проект „Строителните занаяти на Стара планина“. В неговото проучване влязоха също села, част от община Дряново. Настоящата тема събира на едно място предания съхранени в архива на музей „Етър“ за периода от 80-те години до 2018 година.“
Румяна Денчева и Дамян Христов залагат на личности, изявили се като новатори в своето време.
Румяна Денчева предлага лични спомени за Досю Столаров и дори заглавието на доклада й, създаден съвместно с Н. Христов, показва отношение – „Нашият Досю Столаров“.
„На Ивановден 1992 г. се запознахме с Досьо Столаров – художник, сценограф, пионер в промишления дизайн, дарител на институции и частни лица, патриот и добър човек. С богат житейски опит и мъдрост, широко скроен и добронамерен, дядо Досьо беше източник на спомени за хора и събития от местен и национален мащаб, с които животът го е сблъсквал. Приятелството и Случаят направиха Столаров кръстник на големия ни син. За времето до смъртта си (2005 г.) той беше част от живота ни, вкл. и чрез дарените си рисунки за кориците на първите три книги на Николай Ангелов (единия от авторите) и илюстрациите към първата от тях. Досю Столаров дари кръщелника си с оригинална своя графика, а една преди това ни подари на сватбата. Темата не е биография на Досю Столаров, а споделена обич и памет за последните години от живота на един не толкова известен, но заслужаващ уважение дряновец, такъв, какъвто ние го познавахме.“
Дамяна Христов също залага на личности залага и представя Нено Иванов.
„Габрово е известен като един от занаятчийските, а по-късно промишлени центрове в Княжество България. Неразделна част от възхода на всяко населено място е наличието на развита инфраструктура – пътна, водопреносна, сграден фонд и др. Целта на настоящата публикация е да представи професионалната дейност на Нено Иванов Цанков, един от първите инженер строители в Царство България. Той има значителен принос за изграждането на пътища и инфраструктурни съоръжения в десетки населени места на страната, а през периода 1920 – 1958 година работи активно в град Габрово.“
