ДРУГАТА СТРАНА НА ЕСЕТО
За „Книга на мечтите“ на Венелин Терзиев
Усещане за дълбоко противоречие се е настанило в мен и ежедневно генерира тревожност. Сякаш в инстинктивното търсене на истината съм се оплел в разнопосочността на тезите и респектиран от тяхната устойчивост съм все по-объркан. Дали наистина аз сам кова̀ своето бъдеще, или, каквото и да правя, ще се случи това, което е писано!? Постигане на цели ли е животът или онова, което ни се случва докато вървим към тях (простете перифразата на Джон Ленън)!? Ако е второто, защо просто не пътуваме!? Безцелно! Без очаквания! Тайната на душевния мир е в липсата на очаквания, твърдят будистите. Душевният мир еквивалент ли е на щастие? В щастието ли е смисълът на човешкия живот!? „Животът се разминава с философията: няма щастие, ако няма безделие – удоволствие доставя само онова, което не е нужно.“, твърди А. П. Чехов и се допълва в друга своя мисъл: „Смисълът на живота е само в едно – в борбата“. Борба с какво? Със себе си!? Със злото!? Кой съм аз? Кое е злото?
Същите въпроси вълнуват Венелин Терзиев в неговите есета. Разглежда ги. Опипва ги с надежда да открие кухина, в която отговорът е заспал. Понякога дори ги смачква за да види дали ще се изправят непокътнати. Търсенето му е нестандартно, но елегантно подкрепено с поетични текстове – опити на други автори да проникнат отвъд битието, отвъд въпросите. Там, където инстинктите са вредни, рецепторите – недостатъчни и мисловното губи всякакви опори – всичко може да е друго.
Колко изгреви и залези пропускаме докато преследваме стандарта на живот на някой друг? Това нашият живот ли е наистина или сме се фиксирали в камък на Сизиф? Въпроси с непонятна трудност. Открива ги и обединява. Натрупва гласовете им. Придава им онази мощ, черпеща сили от недрата на обединеността. Защо го прави? Дали се надява да създаде най-после онази машина, която да отговори на въпросите за смисъла на живота и за всичко останало (Дъглас Адамс е прекрасен!)!? Страхувам се, че отговорът ще е „42“ и съм сигурен, че Венелин Терзиев има сходни опасения.
Поезията в есетата на Венелин Терзиев е тяхната друга страна. Той гребе напосоки от нея, за да покаже на читателя онези послания, които я осмислят и могат да я върнат отново в ежедневието ни. Да открием себе си в другата страна на есето – поезията, която събужда въпроси и ни прави мислещи хора. Кара ни да живеем нашия живот, а не този на някой друг.
Това, което не е наше, не ни радва. Уж се стараем. Уж нещо постигаме. Трупаме неудовлетвореност. Ставаме зли. Губим поезията в живота си и забравяме другата страна на есето – въпросите, които ни отрезвяват.
Някакво перпетуум-мобиле е открил Венелин Терзиев – въпросите, генериращи поезия и поезия, задаваща въпроси. От двете страни на едно есе.
Венелин Тервиев представя „Книга за мечтите“
Тони Теллалов
Тони Теллалов е роден на 8 октомври 1970 г. в гр. Шумен. До 27-годишна възраст е живял в Ямбол, където получава средно образование в математическа гимназия “Н. Лобачевски” (сега „Атанас Радев”). Завършва социална педагогика в Шуменския университет “Св. Епископ Константин Преславски”. Доктор е по социална педагогика. Понастоящем живее в Карнобат. Автор е на стихосбирките: „Махмурлуци“ (1996), „Нощем срутени гари“ (2002), „Тук, през девет планини“ (2002), „Пролетно чистене“ (2006), „Аритмия във три октави“ (2013), „Междинни гари“ (2014), „Завещаване на деформациите“ (2018), „Парче от икона“ (2021), както и на „Дугулите и вълшебното листо“ (2021), приказка-игра за деца (в съавторство с Никола Райков). Носител е на първа награда за поезия от Националния студентски литературен конкурс – Шумен през 2002, първа награда за разказ от Националния студентски литературен конкурс – Шумен през 2003 г., наградата на Община Шумен за литература през 2007 г. и 2015 г.), първа награда на националния конкурс за „SMS – поезия“ на М-тел, НДК и Съюза на българските писатели през 2007 г., първа и втора награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazineпрез (2011 г. и 2013 г.), първа награда от Втори Национален конкурс за авторска приказка през 2019 г., Национална награда за лирика „Иван Пейчев“ (2021), както и на наградата „Бисерче вълшебно“ (2022) – единствената награда в България, която се определя от гласовете на детската аудитория. Редактор и съставител на редица поетични книги, литературни сборници и алманаси. Член на Съюза на българските писатели и на Дружеството на писателите в Шумен.
