КМЕТЪТ ГЕОРГИ БОЧАРОВ - РЕВОЛЮЦИОНЕР, ОПЪЛЧЕНЕЦ И ПОЛИТИК
Когато гледаме портретите на габровските кметове, няма как да не ни направи впечатление един мъж с брада и мустаци. Прилича на генерал от руската армия, освободила България от Османско робство. Това е Георги Бочаров – един кмет с два сравнително кратки мандата (януари – март 1899 и юни 1899 – октомври 1902). Животът му е толкова добре вписан в обществото от онзи период, че чрез него може да се изучават нравите и психологията на българите от края на робството и първите десетилетия на свободна България. Убедете се сами от разказа на Даниела Цонева, историк в Регионален исторически музей-Габрово.
Георги Попдимитров Бочаров – занаятчия, поборник и опълченец, политически и обществен деец в следосвобожденска България, два мандата кмет на Габрово. Той е роден в Габрово около 1855 г. в семейството на свещеник Димитър Йовчев Бочаров. Архивът на Георги Бочаров, който се съхранява в Регионален исторически музей – Габрово, по своето съдържание включва документални и веществени материали, които илюстрират неговия личен, стопански и обществено-политически живот, творческите му прояви, но най-вече участието му в събитията от 1876 г. Документите обхващат периода 1869 - 1903 г.
КУЛТУРА ON-AIR ПРЕДСТАВЯ КМЕТОВЕТЕ НА ГАБРОВО ДО 1944 г.
Като ученик в Габровското училище е деен член на ученическото дружество, основано на 11 октомври 1870 г. По пътя на своето образоване Бочаров търси възможностите на европейската образователна система. През 1873 г. е вече в Прага, за да специализира бояджийство, където остава до лятото на 1875 г. След завръщането си в Габрово работи като майстор-бояджия. Съобразно контракт, сключен с Христо К. Кокилев вероятно през есента на 1875 г., двамата влизат в съдружие с капитал от 2 050 гроша.
Във връзка с подготовката на Старозагорското въстание (1875 г.) в Габрово е възстановен комитетът от времето на В. Левски. И Бочаров е сред габровските младежи, записали името си като част от възобновеното комитетско дело. Подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. съживява дейността на създадения от Апостола през втората половина на 1870 г. частен революционен комитет в Габрово. Г. Бочаров умело прилага опита си от 1875 г. като подвойвода и писар на Дюстабановата чета. Член на щаба на Габровската чета, той е определен и за неин писар.
В Дневника си споделя, „че е бил честит да се роди в такова време, когато може да пролей кръвта си за общата майка България”. Написаните под формата на Дневник спомени са резултат от лично водените от него записки, както и от събраните още по времето на събитията впечатления на други очевидци и участници в тях – Тотю Иванов, Христо Конкилев, дядо Фильо Радев. Разделен на различни по обем части, ръкописът представлява хроника на събитията в Габровския край от формирането на Дюстабановата чета до нейния разгром и залавянето на войводата.
След разгрома на Априлското въстание успява да емигрира в Румъния, за да се завърне година по-късно с Българското опълчение. Георги Бочаров е сред петимата габровци-априлци, които се прехвърлят извън границите на Турция и се спасят от преследванията на властта през 1876 г. След последните събития в Балкана той е укрит в „нарочно изкопано скривалище в мазето на бащината му къща”. Обявен е от близките си за умрял, които дори му „правят панахида” в черквата.
Натрупаният опит от Габровската чета с войвода Цанко Дюстабанов той обогатява като конен опълченец. Според документите от пенсионните дела през май 1877 г. Бочаров е на кавалерийска служба към щаба на Българското опълчение, а на 8 август с. г. е зачислен под № 5 в конната сотня, в която служи до 10 юли 1878 г. Най-ранното споменаване на габровци в състава на конната сотня е от 16 май 1877 г. в списък на конни войници, причислени за снабдяване към пета дружина. Масово е вписването на доброволци в нейния състав за периода 23 юли – 8 август, когато Опълчението е в района на Шипка.
Междувременно в рапорт от 7 август ген. Столетов уведомява, че 15 конни опълченци продължават да изпълняват разузнаваческа и ординарска служба при щаба на Опълчението. При августовските сражения едни от тях разнасят по „шанцовете (окопите) торби с патрони”, а други са „на разположение на щаба” и чакат заповеди или „придружават” болнични коли”. Поименен списък, изготвен от командира на сотнята ротмистър Арсенев и изпратен на 7 ноември от лагера край с. Топлеш, Габровско, до началник-щаба на Опълчението сочи, че към тази дата сред 64-та души български конници 19 са габровци.
След м. май 1877 г. още девет доброволци от Габрово влизат в състава на опълченската сотня. Според Свидетелство от 2 април 1894 г. като част от състава на конните сотници Бочаров участва в сраженията на 17-19 юли при Ст. Загора, на 9-13 август на Шипка и на 27-28 декември при Шейново.
КАК ЧРЕЗ ЛИЧНИТЕ СЪДБИ МОЖЕ ДА СЕ РАЗКАЖЕ ИСТОРИЯТА НА ГАБРОВО
Със своята дейност след Освобождението поборникът и опълченец Георги Бочаров се вписва сред строителите на нова България. Той се включва активно в обществено-политическия живот не само на Габрово, но заема административни длъжности в Севлиево, Елена, Тетевен, Нова Загора и Враца. За заслугите му като Новозагорски околийски началник е награден през 1888 г. от княз Фердинанд със сребърен медал.
Съосновател и един от ръководителите на габровската дружина на Демократическата партия, Бочаров е сред водещите фигури в управлението на Габрово. Два мандата е издигнат за кмет на Габрово – от януари до март 1899 г. и от юни с. г. до октомври 1902 г. Това е време на активни политически борби в страната, в опити за ново прегрупирване на партийните структури. За да подкрепи габровските демократи за изборите, на 5 април 1899 г. в Габрово пристига Петко Каравелов.
Периодът на Бочаровото управление е наситен както с инициативи за благоустрояването на града, така и с организацията на събития от национално значение. Важен момент от управлението на Бочаров са тържествата по повод 25-годишнината от боевете на Шипка. Като селище с исторически принос в събитията от 1877-1878 г., Габрово е един от домакините по организацията им. Пряк участник в националноосвободителните борби, със своята дейност през лятото и есента на 1902 г. Бочаров засвидетелства не само уважение към честваното събитие. Заедно с общинския съвет и участието на всички габровци е устроено официално и въодушевлено посрещане на гостите, посетили града на път за откриване на храм-паметника „Рождество Христово” в с. Шипка.
Два дни преди обявеното тържество за освещаване на новия храмов комплекс, на 13 септември следобед Габрово посреща Великият княз Николай Николаевич младши и българският княз Фердинанд, придружени от граф Николай П. Игнатиев, руските генерали Николай Г. Столетов, М. И. Драгомиров, А. Н. Куропаткин и К. Б. Чиляев. Те са очаквани от хиляди граждани и около триста опълченци, които са искрено развълнувани от срещата си със своите военачалници.
Организирана е церемония, на която с решение на Габровския общински съвет руските военни командири са обявени за почетни граждани на Габрово. Първи на 1 април 1878 г. е провъзгласен за почетен габровец ген. Феодор Ф. Радецки. На 14 септември в три часа следобед официалните гости, сред които още трима министри (д-р Стоян Данев, Ал. Людсканов и Т. Тодоров), руският дипломатически агент в София Юрий Бахметиев и българският дипломатически агент в Санкт Петербург Димитър Станчов, са изпратени възторжено от габровци. Дейността на Георги Бочаров по подготовката на габровското посрещане е високо оценена и сравнена с тази на главния организатор на събитието Драган Цанков.
Целият живот на Бочаров е лична борба за отстояване „правото” да издига „глас и смело, и решително” да доказва себе си „на всекиго, че си такъв какъвто изисква да бъдеш днешния просветен 19-ий век”. В свободна България със всяка своя проява той се доказва като „потомък на велики мъже”, отбелязва той в Дневника си. Умира на 15 януари 1903 г., но оставя в наследство своите три деца, постигнатото при неговото кметуване и богат архив.
