Шеги по габровски на Благовец
В Габровско, както се знае, от стари времена повечето хора са зевзеци, готови да вземат всичко на подбив. А поводи – дал Господ. Уредникът на музей „Етър“ Даниела Димкова разказва за съхранена история от село Топлеш, потопено в средата на 60-те години на миналия век при изграждането на яз. „Христо Смирненски“. Даниела Димкова се базира в проучванията си на етнографа Димитър Маринов и книгата му „Народна вяра и религиозни народни обичаи“.
„Съществува поверие, че преди Благовещение на местата, където има заровено имане започва да гори син пламък. В нощта срещу празника, местни иманяри започват обиколки из околността на село Топлеш да наблюдават за знак, който да ги отведе при златото. Това е хубав повод с тях да се пошегуват зевзеците от селото. Те запалват слама и я захлупват с плетен кош, който гори със син пламък. Заблудените иманяри тръгват да търсят златото, а после в кръчмата стават обект на подигравки.“
Даниела Димкова припомня, че Благовещение се смята за благ ден, в който раните не болят. Затова тогава бележат животните и пробиват ушите на малките момичета.
Благовещение бележи края на зимата с пристигането на последните прелетни птици и събуждането на всички земни твари. Вярва се, че на този ден змиите не хапят, затова болни оставят дрехите си да ги пролази змия с надеждата да оздравеят. В дворовете се палят огньове и се прескачат с викове: „Бягайте змии и гущери, че Благовец ви гони с лескова тояга!“.
.jpg)
Преди празника жените почистват и подреждат къщите си. Изгарят събрания боклук, за да посрещнат „на чисто“ Благовещение. Тогава изнасят изработените през зимата дрехи, за да ги „огледа“ слънцето. Засаждат цветя, а мъжете отварят кошерите и пускат пчелите.
На места в Западна България и Плевенско девойките тръгват из селището и пеят благовешки песни. Пее се за кукувицата, която пристига и известява, че са дошли самодиви и самовили:
Кацнала е кукувица,
В градинчица на дюлчица.
Закукала милно-жално,
Хем си кука, хем си дума;
– Коя майка щерка има,
да я рано не изпраща
на извори, на кладенци,
че там има до три юди,
до три юди самодиви.
Цвете берат, китки китят,
китки китят, венци вият.
Хем ги вият, хем наричат:
– Тия китки за момците,
а венците за момите
кои рано си подранят
и си дойдат на извори...
На трапезата, по изключение, защото е по време на Великия пост, може да се яде риба. По традиция се приготвя рибник – риба с ориз. Момичетата месят за първи път пита с мед и я раздават на съседи и роднини. Празникът съвпада с началото на пролетта и затова традиционно се приготвя и „нещо зелено“ – супа от коприва, салата от лук, джоджен и магданоз.
В народната традиция празникът е смятан за „половин Великден“ и затова има забрана за извършване на ежедневните къщни дейности. Смята се, че на този ден „дори и птичката гнездо не вие“.
На 25 март православната църква чества Благовещение. Това е един от големите пролетни празници, част от Великденския празничен цикъл.
Според Библията на този ден архангел Гаврил съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божи Исус Христос. За случилото се четем в Евангелието на Лука: „Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените” (Евангелие от Лука, 1:28).
