ЧЕСТИТА БАБА МАРТА
Празникът на Баба Марта е обичан и чакан както от малки, така и от големи. Мартеничките, наричанията за здраве и приповдигнатото настроение са неизменна част от празника.Но какво друго знаем за Баба Марта?
От месец март нататък започват пролетните празници в българския празничен календар и всички с радост чакат пристигането на Баба Марта.
Тя е митичен женски образ, символ на пролетта и на целия месец март. Описвана е като старица с променливо настроение – ту засмяна, ту сърдита. С тези настроения хората са обяснявали и резките промени във времето през този месец.
Някои от поверията разказват, че Баба Марта се омъжила за младока Април, който бил напет красавец, но винаги ходел с кални обуща. Щом го погледнела в лицето, Марта се засмивала, ала после поглеждала към обувките му и се намръщвала.
Тези промени в настроенията на Баба Марта предопределят иобредните практики на днешния ден. За да осигури хубаво време за реколтата, най-старата жена в къщата премита двора и изтупва всички завивки, за да изнесе зимата от къщата и да посрещне Марта на чисто.
После сметта се запалва и цялото домочадие се опушва над огъня, за да се предпази от ухапване на змии през лятото и да няма бълхи в къщата. Старите баби пък не излизат рано сутрин на улицата, за да не разсърдят старицата.
Може би най-обичаният ритуал, свързан с празника, еразмяната на мартенички, наричани още мартинки, кичилки, гадалушки. Те обикновено се правят от бяла и червена вълнена или памучна прежда, а по-рядко – от коприна, лен или коноп.
В Родопите мартеничките са от разноцветни конци – сини, зелени, розови, често и с допълнителна украса като мъниста, парички.
В Софийско и Мелнишко пък цветовете са син и червен. Елементи на украсата са и железни халки, скилидки сух чесън, черупки от охлюви и др. При направата на мартениците конците се усукват – задължително наляво.*
Интересна е и следната легенда за появата на мартеничките:
“Едно време хан Аспарух тръгнал да защитава териториите на българите от византийците. Дълго време сестра му нямала никаква вест от него и започнала да се притеснява. Затова решила да проводи гълъб до брат си с писмо, за да узнае дали е жив и здрав.
Изпратила сестрата гълъба, като завързала с бял конец за крачето му писмото до хан Аспарух. Дълъг бил пътят и когато птичето пристигнало в стана на българския владетел, белият конец бил впит в крачето му, обагрен на места от червената кръв.
Щом прочел писмото от сестра си, Аспарух се закичил с шарения конец като символ на живота, здравето и обичта…”
Пъстрите произведения се връзват за здраве на дясната ръка, на вратлетата на децата, по плитките на момичетата. Носят се, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодно дръвче. После се поставят под камък или се връзват на овошка за плодородие.
Баба Марта бързала,
мартенички вързала:
морави, зелени,
бели и червени.
Първом на гората —
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
Косер хубавец.
После на градините —
да цъфтят гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.
А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени.
да са ранобудни,
да растат засмени.
Йордан Стубел
ИЗТОЧНИК: РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА "АПРИЛОВ-ПАЛАУЗОВ"
