ЦЕЛУВАМ ТИ РЪКА! ТИ ЩЕ РАЗБЕРЕШ ЗАЩО, НАЛИ ДЯКОНЕ?
Колко са умни децата и младежите на България. Колко много оптимизъм имат в себе си и колко реалистично осъзнават средата, в която живеят.Това ме накараха да мисля участниците в конкурс за есе на тема „Ако днес срещна Апостола ще му кажа…”, когато прочетох повечето от творбите. Инициативата е на политическа партия АБВ, а след като резултатите от този конкурс са факт, почувствах провокация в себе си също да напиша свое есе.
Обявиха победителите в конкурса за есе на тема Ако днес срещна Левски ще му кажа...
Ако днес срещна Левски ще му кажа: „Благодаря ти, Апостоле, че те е имало. Благодаря ти, защото ти си единствената неоспорима историческа личност от смъртта си до днес. Твоето име и твоето дело не предизвикват противоречиви полемики, нищо че си и революционер, и политическа фигура.
Ти, Дяконе, си големия лидер на българите. Не ни разделяш, обединяваш ни. Караш ни да се чувстваме общност, независимо от социалните си или интелектуални различия. Не бих могъл да кажа, Апостоле, че ти си спомен. Памет си!
Как намираш място в сърцата на българите от толкова различни епохи? Описваме те с възвишени епитети, а знаем, че си човек с всички човешки слабости. Слабости, които си превърнал в сила. Сила, която успява да даде вяра на цял един народ.
Днес, Апостоле, искам да ти кажа, че ти си Водачът, който превежда българите през годините, от изпитанията към постиженията.
Преди няколко дни едно момиче, с много по-малко години и житейски опит от моите ми даде безценен урок. Тя също като мен бе седнала да напише какво би ти казала, ако те срещне днес, Апостоле. Момичето би ти целунало ръка. Така са отдавали почит нашите предци. И тя е разбрала смисъла на този толкова български жест.
Ако днес те срещна, Левски, бих ти казал всичко това. Но вместо да говоря, вероятно трябва просто да ти целуна ръка. Ти ще разбереш защо, нали Дяконе?
материалът е публикуван във вестник "100 вести"
