„Сурва весела година! Живо здраво догодина, догодина до амина!“
Забелязали ли сте, че всеки празник от традиционния календар е свързан с определено растение – Цветница – с върба, Гергьовден – с бук и чесън, Еньовден – с билки и еньовче, Спасовден – с росен, Русалската неделя – с пелин и орехова шума, Коледа – с елхови клонки, Нова година – с дрян? А здравецът, босилекът и чемширът, с непреходността на посланията си, са универсални за делник и празник.
Защо новата година е неразривна от дряна и сурвакането? Дрянът, според предците ни, е добро дърво, символ на здраве и дълголетие, а като най-рано цъфтящо - на радост и младост. Освен това плодове му се харесват от хора и животни. Поради това дрянът заема важно място в обредите: полязва се, коледува и се сурвака с дрянова пръчка. На Бъдни вечер се слагат дрянови пъпки на трапезата, а после се пукат в огнището за здраве и по тях гадаят. Дрянови клончета с пъпки се слагат и в новогодишната баница.
Сурваки е български традиционен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Състои се в удряне по гърба на сурвакания от сурвакар – обредно лице, със специално приготвена за целта дрянова пръчка – сурвачка (сурвакница) при изричане на словесни заклинателни формули – благопожелания за здраве и плодородие. Сурвакарските групи обикалят от къща на къща, сурвакат и благославят домакините, започвайки от най-възрастния мъж и завършвайки с животните и овошките, а в някои региони също сита, хамбари и обори. За сурвакането домакините ги даряват с хранителни продукти и/или дребни пари.
Вярва се, че чрез сурвакането се прехвърлят живителните сили на дряна на сурвакания и той ще е здрав, издръжлив, плодовит и обичан през начеващата година. Накипрената дрянова клонка трепка и звънти в ръцете на сурвакаря – дете или младеж, с червени и бели вълма вълна или цветна прежда за здраве и дълголетие; с чеснови скилиди и червени чушки пазещи от зло; с нанизани на червен конец семена (от тиква, боб, слънчоглед), пуканки, монети и сухи плодове за богатство и плодовитост на хора и добитък; с червена ябълка или глава лук – за хубост на домашните и берекет по градините. А сурвакарите нареждат и за златен клас на нива, за голям грозд на лоза, за пълни: къща с деца и коприна, кесия с пари, агънца в кошари; за кошери с мед и малки пиленца навред, за пълни шепи и хамбари и за всички земни дари да се трупат на камари!
Дряновите цветчета са част от новогодишната баница с късмети в българския дом. Всеки с трепет очаква изброяването на пъпките от своето клонче, за да научи късмета си – път ли ще пътува, къща ли ще вдига, любов или пари ще има. И каквото излезе все е хубаво, защото в баницата лоши късмети няма.
Заради сурвакарите, орисващи новата година с благоденствие, всеки стопанин още по тъмно на Васильовден връзва кучето, отключва портата и наглася даровете. А младите хора влизат със зората в дома му да благословят и сурвакат хора и стока със старото и неостаряващо:
„Сурва весела година! Живо здраво догодина, догодина до амина!“
Автор: Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“
Бъдете първия посетител на музей „Етър“ за 2025 година и получете подарък – луксозен календар. На 1 януари работното време е от 12:00 до 17:00 ч. Синоптиците обещават времето да бъде чудесно – с високи за сезона положителни температури, които в района на музея да достигат до 8 градуса. „Етър“ е едно от малкото места в страната, които приемат посетители през всеки ден от годината.
