„ПРЕЗ ВРЕМЕТО…“
Екип по реализиране на изложба „ПРЕЗ ВРЕМЕТО…“:
Евгени Недев, куратор;
Димитър Иванов, визуални материали;
Д-р Нели Недева, куратор и автор на текст;
Станислав Гончаров, куратор.
Иван Софрониев – Площад от Габрово
Темата за художниците, свързали своя житейски и професионален път с Габрово, предлага ресурс, който вълнува екипът на галерия „Христо Цокев“. Тя поставя важни за историчността на българското изобразително изкуство въпроси и внася нови аспекти в проследяването на възникването и развитието на културния живот в града. Най-новата експозиция на галерията, която е озаглавена „ПРЕЗ ВРЕМЕТО …“, представя резултатите от продължително изследване на фондовете и архивите на габровски културни институти. Изложбата предлага нов поглед върху значението, което художниците оказват върху местната общност и ключовата им роля по отношение на конкретни културни политики с регионален характер.
Недялко Каранешев – Старата ковачница в Габрово
През последните години националната идентичност се разглежда основно в контекста на местните общности и техните локални културни политики. Настоящата експозиция има за цел да покаже въздействието, което художниците оказват върху идентичността на габровската общественост. Екипът, работил по реализирането на изложбата, разглежда творчеството на художниците като неразделна част от развитието на самата местна общност, но и от развитието на града и неговите културни и образователни институции. Това обстоятелство, от своя страна, е определящо при житейския избор на голяма част от представените в експозицията личности.
Лазар Донков – Портрет на Н. Гюков Сатира Лудия от Петьофи
„ПРЕЗ ВРЕМЕТО …“ е разказ едновременно за възникването и развитието на българското изобразително изкуство и за възникването и развитието на културния живот в Габрово. Представените в експозицията над 100 творби разкриват пред зрителя широк времеви диапазон от края на ХIХ век до днес. Подредените по хронология произведения очертават два основни периода, проследени в две отделни зали. Екипът, работил по реализиране на проекта, приема за разделителна граница средата на ХХ век. Именно това е моментът, в който настъпват съществени промени както в стиловите изразни средства на художниците, така и в организирането на художествените изяви. За начало на изложението се приема сакралният портрет на свещеника Васил Михов, рисуван през 1875 г. от живописеца Христо Цокев. Това е период, който се свързва от историците с началото на плавният преход от църковна към светска живопис. Роденият в Габрово Цокев е един от първите български художници, завършили академично художествено образование, и един от първите учители по рисуване. Тук е мястото да отбележим, че не бихме могли да говорим за това първенство, без да споменем първото българско светско училище, в което се преподава изцяло на български език - Априловската гимназия. Именно с нея се свързват и имената на следващите художници, представени в експозицията - Христо Гъбенски /р.1866 г./, Стефан Ковачев /р.1871 г./, Недялков Каранешев /р.1876 г./, Петър Димчев /р.1877 г./, Георги Кашев /р.1879 г./, Георги Василев /р.1885 г./, Цанко Василев /р.1891 г./, Иван Захариев /р.1897 г./. Любопитство тук предизвиква присъствието на Христо Гъбенски, познат на широката общественост, като краевед и учител по география. Малко известен факт е, че в периода 1.09.1894 – 1.09.1895 г. той води часовете по Рисуване и перспектива в Априловската гимназия и това не бива да ни изненадва, тъй като той е страстен пленерист, запечатал в платната си прекрасни пейзажи от околностите на Габрово.
Гимназията има основно влияние и върху възникването на художествения живот в града. Известен факт е, че първите художествени изложби се организират още през първото десетилетие на ХХ век именно от учители по рисуване – Георги Василев /р. 1885 г./, Георги Кашев /р. 1879 г./, Недялко Каранешев /р.1876 г./ и Стефан Ковачев /р. 1871 г./.
Снежина Попгенчева – Портрет на В. Л.
Последните проучвания на екипа на галерията показват, че Априловската гимназия има доминираща роля в културния и художествения живот на града през първата половина на ХХ век. Влиянието ѝ се определя и от факта, че училището предлага художествено образование на едно изключително високо ниво. Училищното ръководство не прави компромиси при избора на учители и това е видно от факта, че в периода от 1879 г. до края на първото десетилетие на века от общо 20 учители единадесет са получили своето образование в европейски художествени академии. Името на Иван Захариев /р. 1897 г./ е своеобразна кулминация в историята на кабинета по рисуване. Дълъг е списъкът с габровски художници, на които Бай Зари, както гальовно е наричан, преподава, но като че ли най-категорично доказателство за уникалният му педагогически подход е групата талантливи младежи, станали известни в Художествената академия през 50-те години на ХХ век, като „Габровската колония“ – Георги Дойнов /р. 1932 г./, , Драган Немцов /р. 1935 г./, Ива Хаджиева /р.1935 г./, Христо Явашев- Кристо /р.1935 г./ и Дора Бонева / р.1936 г./.
Цялостният поглед върху експозицията показва, че Габровският драматичен театър също има голямо отношение върху развитието на художествения живот на града. Редица художници свързват творческите си биографии с Габрово, именно защото са сценографи тук – Борис Попов /р.1909 г./, Никифор Цонев /р. 1928 г./, Иван Софрониев /р.1932 г./, Ардаш Тавукчиян /р. 1935 г./, Антон Гюков /р. 1934 г./ и др.
Изследването налага извода, че творческият подем през втората половина на ХХ век, довел до появата на редица културни институции и събития, превърнали се в емблематични за града ни, като – Музей „Дом на хумора и сатирата“, Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, Архитектурно исторически резерват Боженци, Художествена галерия „Христо Цокев“, Международен пленер по живопис Боженци, Етнографски музей на открито „Етър“ и др., са свързани с имената на художниците – Лазар Донков /р. 1908 г./, Никола Николов /р. 1926 г./, Кънчо Цанев /р. 1934 г./, Митьо Солаков /р. 1931 г./ и др., представени в изложба „ПРЕЗ ВРЕМЕТО…“.
Разглеждайки конкретния времеви период е редно, и то с нескрита носталгия, да споменем легендарната Школа по изкуствата и свързаните с нея имена на Драган Немцов, Емил /р. 1942 г./ и Снежина /р. 1943 г./ Попгенчеви, Йордан Лазаров /р. 1941 г./, Божидар Ковачев /р. 1941 г./ и редица други незабравими габровски художници.
Логичният завършек на разказа е с представянето на габровски автори, определящи съвременния облик на града. Представените произведения предлагат на зрителя широк спектър от гледни точки на няколко поколения съвременни художници и техните експресивност, ироничност и аналитизъм, връзката с класическите традиции и отвореност към експериментиране с техники и материали, преосмисляне на природните начала и съвременната технологичност.
Днес, когато отбелязваме 165 години от обявяването на Габрово за град, разглеждаме историята на художествения живот в града, представяйки художници, тръгнали по самостоятелни творчески хоризонти и извървяли пътя, който отвежда българското изкуство до нови възможности и висини. Учители, дали една устойчива перспектива на следващи поколения, които създават, променят и модернизират българското общество и неговата културна идентичност. В настоящата изложба разглеждаме културно-историческото наследство на града, през съхраняваните във фондовете на Художествената галерия творби и през историята на музейното дело в града.
Проучвания, като настоящото са от изключително значение за историчността на този процес, тъй като те предлагат един непознат ресурс за културни инициативи и публични политики, като фактор за самостоятелно устойчиво развитие на града ни и на цялата ни местна общност.
