НЕОЧАКВАНИЯТ "КВАЗЕР"
На 15 т.м. в рамките на „Дните на камерната музика Габрово 2014” чухме непознат саксофонен квартет от Канада. Наричаха се „Квазер” - сопран, алт, тенор и баритон. Любопитно, но не съвсем. Защото и друг път саксофонисти са участвали на този наш музикален форум. Но чак от друг континент!…Изненадата дойде още с появяването им пред публиката. Жена /Мари-Шантал Льоклер/, артистичен директор с миловидна външност, основател и ръководител на квартета – със сопран саксофон в ръка. Най-високият по звучност инструмент в групата. И не по-малко капризен за овладяване.
Докато останалите се подреждаха около нея /Мати Льоклер, алт сакс; Андре Льору, тенор сакс и Жан-Мари Бушар, баритон сакс/, а публиката се разсейваше, прозвучаха и първите акорди. Йохан Себастиан Бах – Фуга № 1 /из „Изкуството на фугата”/. Веднага вниманието бе привлечено от необичайното за тази музика звучене на саксофоните. Вещината и разбирането, с която тези музиканти подхождаха към стиловите и динамични похвати на епохата /1740 – 1750/ и о-ооо!… Какъв съвършен унисон в октави. Фуга № 5. Фуга № 9. Трудни неща, писани за цигулки. Великолепно! Префинен звук на сопрана.
И се започна. „Гейзер гето” на Майкъл Фригън. Необичайни звуци. Смайващи секундови паралели. И ефекти. Чувахме свистенето от изпускане на нагорещения въздух от магмата, пукането на мехури от разтопена земна маса и всякакви други случайни шумове, постигани по не съвсем традиционен начин с помощта само на музикалните им инструменти. Удивителна композиция! После „Пулау Девата” на Клод Вивие – странни настроения и екзотични ритми посветени „на боговете от остров Бали”. „Сребърни капки” на българина Ясен Воденичаров, преподавател в Париж – мистична музика, повлияна от византийското средновековно изкуство. Интересна интерпретация. „Обвивката на смъртта”!... Една майсторска пиеса на холандския композитор Луис Андрийсен - пестелив и прецизен.
Чудесно съчетание на цитати от прочутата джазова тема на Чарли Паркър „Орнитология” /би-боп стил/ с творческите инвенции на автора в бързо темпо, като предчувствие за смъртта /1991-1993/. Това било българската й премиера. Вълшебство! Последно – Франк Запа: „Черната страница” и „Зомбирана материя”. Каскада от звуци. Продължително свирене в tutti. Влагане на цялата енергия и раздаване без остатък. Сола: джаз или класика. Къде е краят на едната и кога започва другата пиеса! Така и не се разбра. Бис!
Този оркестър беше много добър. Съставен от изключителни музиканти, които ни най-малко не подцениха габровската публика. Накрая тя пък беше на крака. Учудващите качества на тези музиканти бяха в синхрон с тяхната физическа издържливост. Показаха перфектно ритмично чувство. Тежестта на духовите им инструменти и трудностите при музицирането не можаха да разколебаят тяхната работоспособност. Свириха като за световно. Такова себераздаване могат да си позволят само хора в отлично поддържана професионална кондиция и съзнание за мисия на този свят. Без „тънки” сметки, споделяйки с останалите своята радост от съприкосновението с изкуството. И своята интелигентност.
Квартет „Квазер” си е поставил за цел да популяризира съвременна музика. Негови членове са гостували като солисти и на други известни оркестри. Преподават саксофон в Университета в Монреал. Мари-Шантал Льоклер води майсторски класове в Канада, както и в консерваториите в Бордо и Люцерн. Квартетът изнася концерти в Канада, САЩ и Европа. Носител на наградата „Канадски изпълнител на годината” /2012/. Гостуването им тук прави чест на габровската публика. И на страната ни.
Прави впечатление похвалните усилия в „Дни на камерната музика Габрово 2014” да се разчупи стереотипа и бъдат канени различни ансамбли и солисти, с разнообразни стилови предпочитания. С тазгодишното присъствие на саксофонния квартет „Квазер” от Канада улучихме „десятката”! Да си пожелаем и повече качествено звучене на джазова музика.
Още статии от Илко Илиев може да прочетете във вестник "100 вести"
http://www.stovesti.info/Arhiv_2010/1410199549_208.pdf
