КРЕПОСТТА КРАЙ ЗДРАВКОВЕЦ ВСЕ ОЩЕ КРИЕ МНОГО ПРАИСТОРИЧЕСКИ, АНТИЧНИ И СРЕДНОВЕКОВНИ ТАЙНИ
Крепостта, разположена близо до габровското село Здравковец, върху една част от местността Витата стена, е още един обект от недвижимото културно наследство, което Регионален исторически музей-Габрово представя в Годината на Европейското културното наследство.
Тук има много история, която хилядолетията не са успели да заличат. Крепостта е първият обект в региона, проучван с редовни разкопки.
Археологът Росен Йосифов ни връща назад в годините, когато екипът на РИМ-Габрово поставя началото на проучванията.
„След като Габрово става окръг през 1959 година в музея се обособява отдел „Археология”. Скоро след това – през 1963 година, започват първите разкопки при село Здравковец. В тях участва Кина Койчева – млад тогава археолог, а те са под ръководството на проф. Атанас Милчев от Софийския университет.”
Крепостта до село Здравковец пази веществени останки от многослойните поселения. Ако откритите в местността Градище обекти представят късния античен период, то край село Здравковец се откриват останки от праисторията до края на Втората българска държава.
Местността Витата стена е много забележим за съвременните хора обект. Тя е разположена в северозападната част на карстовото плато Стражата.Когато се пътува по пътя Габрово-Севлиево, скалите представляват впечатляваща гледка. Крепостта е разположена върху мощен скален венец, който се намира по-близо до Севлиево.
Това място е избрано за построяването на крепост не случайно. От север има почти стометрови мощни скални откоси, които са естествена защита. Това е използвано и от населението, живяло по тези места преди да построяването на крепостно съоръжение.
Още от неолита край село Здравковец живеят хора. Материални доказателство са открити не само по Витата стена, но и в пещерата, разположена в непосредствена близост до останките от крепостта.
Около шестото хилядолетие преди Христа неолитните хора се настаняват по тези места. Все още няма крепост, те живеят в каменни или дървени постройки. Прехранват се с лов, но практикуват и земеделие, отглеждайки дива пшеница – лимец. Жънат я с кремъчни сърпове. Със сигурност се знае, че отглеждат животни – вероятно дребен рогат добитък.
Днес от използваното в техния бит има кремъчни остриета и керамика. Поне две хилядолетия продължава този начин на живот в земите край село Здравковец.
Росен Йосифов разказва, че разкопките в началото на 60-те години на миналия век не довеждат до цялостно проучване на Витата стена.
„Тук е проучено тракийско селище. Намерени са керамика, предмети от бита, тежести от керамичен стан. Траките са тук през VІ-ІV век преди Христа, което се доказва и с намерените монети, между тях и на Александър Македонски. Не е установено с точност кое племе живее по тези земи. Знае се, че днешна Северна и Централна България се населяват от мизи и кробизи.”
Тракийското население от планинската зона е по-скоро независимо и не е част от държавните образования, които траките създават. Намира се в полузависими отношения с тях.
Росен Йосифов припомня за най-голямата тракийска държава – на Одрисите, която господства в различни периоди над части от сегашна Южна и Северна България. Културата на планинските траки, каквито са живеещите край днешното село Здравковец, се различава значително от тази на други траки. Могилите на населението и в Габровско, и в Севлиевско, и в Тревненско са по-малки, хората са по-бедни. Вероятно през този период на Витата стена, макар да е трудно да се установи със сигурност, вече има построено крепостно съоръжение.
Градежът е използван като основа за крепостта, вече доказано съществуваща през късната античност. През периода ІV-VІ век тук пребивава гарнизон. Византийският император Юстиниан започва изграждането на мощни укрепителни системи по целия Балански полуостров. През късната античност едва ли в земите по Витата стена има колонисти от други територии. Културата на хората се променя, но са си все същите планински траки. На този етап от проучванията не са установени елитни жилища, които да се обитават от аристокрация. Има доказателства само за укрепване на крепостните съоръжения, намерени са монети и късно антична керамика.
„Тук има укрепление от типа кастел, което пази два пътя. Единият е от Никополис ад Иструм, а вторият – от Сторгозия. За да си го представят днешните хора, това са пътищата от Велико Търново към Габрово и от Ловеч през Севлиево към Габрово. Варварските нашествия, между които и на прабългарските племена, през този период са особено интензивни.
Несигурният живот довежда до обезлюдяване на големи територии. Крепостта край Здравковец също запустява. Столетия наред се издигат само впечатляващите защитни стени. VІІ, VІІІ и ІХ век се изнизват, без тук да се случи нещо, което да свидетелства, че има живот. Едва в средата на Х век пространството от изток на запад е населено, а откритата керамика показва, че има старобългарско селище.
Образуването на българската народност е дълъг и неясен все още процес. До VІІІ и ІХ век има разграничение между славяни и прабългари. Сливането на етносите става бавно. През Х век вече има унифициран начин на живот, културата е обща.
Византийската власт над Българската държава не оставя особени следи в крепостта край Здравковец. Нашествието на късните номади довежда до засилване ролята на местните феодали, каквито са създателите на Второто българско царство Асен и Петър.
Следите от Второто българско царство са най-добре запазени в крепостта, която се простира на площ от 50 декара. Тогава тук е изградена още една крепостна стена, освен късно античната, която да брани откъм самото село. Използвани са сантрачи – дървени греди, характерни за средновековието, които служат за изравняване на градежа. Има отбранителни кули. В централната част на платото Стражата е проучено болярско жилище, недалеч от него има малка еднокорабна, едноабсидна църква. Храмът обслужва фамилията на местния болярин, наблизо има и некропол с погребения на богати хора.
През втората половина на ХІV век животът в крепостта и около нея е в разцвет. Османското нашествие слага край на този процес. Властта на местните феодали е ликвидирана, а сведения за живота на населението няма. Вероятно хората са принудени да напуснат и се оттеглят към земите под Витата стена, където сега има множество села.
Днес крепостта край село Здравковец е трудно достъпна. Мястото е обрасло с „келяв габър” и трънак. Но дори от него се извисяват, на места до 3 метра, останки от впечатляващите крепостни стени.
Екипът на Регионален исторически музей-Габрово е убеден, че проучванията, реставрацията, консервацията и социализацията на крепостта трябва да бъдат осъществени.
