КАК ДОНКА ОТКРИ УНИКАЛНАТА ПО СВОЕМУ СТРАНА ИЗРАЕЛ
Ученичките Зорница Гугова и Донка Христова, които спечелиха голямата награда в конкурса за есе, посветен на спасяването на българските евреи, се срещнаха със заместник-кмета Нела Рачевиц. Те споделиха опита и преживяванията си от посещението в Израел, което се осъществи през юни т. г. по покана на фондация „Израел-България“ и с финансовата подкрепа на Община Габрово. Габровките бяха част от групата финалисти от цялата страна, които пътуваха до светите земи.ДО ИЗРАЕЛ И ОБРАТНО
автор: Донка Христова, НАГ
До Израел и обратно Юни, 2016 година – едно паметно, незабравимо пътуване до една уникална посвоему страна – Израел. 06.06 - Ден първи – Летище София – след няколко проверки и чекиране на багажа, най-после се настаняваме в самолета. Закопчавам си колана с нетърпение, лека доза страх ме обзема и очаквам момента, когато тази голяма желязна птица ще се отдели от земята и ще се издигне на 10 000 метра височина, за да ни отведе в чужда, непозната страна, на друг континент, в един съвсем различен свят.
Кацаме на летище Бен Гурион в Тел Авив- огромно и красиво. Навън е слънчево, с температури над 35°С. Качваме се на автобус, който ни отвежда да се срещнем с ученици от гимназия Хативат в Яхуд. Посрещат ни приятелски усмивки и отворени обятия. Изпяват ни няколко песни, а ние от своя страна им разказваме откъде идваме и показваме как се играе право хоро. Това, което ме впечатли от споделеното, е какъв е техният начин на живот. Например, в Израел всеки, който навърши 18 години трябва да служи в армията, независомо от пола, вероизповеданието или националността си.
За мъжете службата е 3 години. За жените периодът е 2, но ако се омъжат и родят деца, този им „дълг“ отпада. И си е служба, не е шега. През цялото време носят автомати, заредени с бойни патрони. След срещата с децата, се запознаваме и с автора на книгата, върху която писахме есетата си - проф. Михаел Бар-Зоар. Обсъждаме проблема как е представена България пред света, по отношение на спасяването на своите евреи, как е пренебрегвано нейното участие в оцеляването на еврейския народ по време на Втората световна война.
Следващата спирка от пътуването – крайбрежието на Средиземно море. Успяваме да се полюбуваме на красивия залез и топлата вода. Денят приключва и се отправяме към хотела ни в Йерусалим. Ден втори - много натоварен. За начало Старият град където посещаваме Божи гроб и се срещаме с патриарха на Йерусалим. След това се отправяме към Стената на плача. Всеки изправил се пред тази стена плачеше. Оказа се много трудно да се намери свободно място, за да оставя и аз своите пожелания. Смята се, че желанията, оставени в каменните процепи там, винаги се сбъдват.
Посещаваме израелския Кнесет (техния парламент) и музея посветен на Холокост – „Яд Вашем“. Като цяло преживяванията от този ден ми показаха, че с право столицата на Израел може да се представи като кръстопът, място на смесване, на преплитане на културите на севера и юга, на изтока и запада, на старото и древното с новото и модерното. Йерусалим е неповторим.
Няма друг такъв град в света, за който да са се водили толкова много войни! И тази борба продължава и до днес. Забележително е и това как в града спокойно и мирно съжителстват различните вероизповедания на отделните религии. Съвсем нормално е да видиш църква и до нея да се намира джамия. Ден трети - завеждат ни и ни представят как преминава ежедневието в един кибуц (Кибуц Наан - основан 1930г.), който е селскостопанска комуна с общо имущество и равенство в труда и потреблението.
Този кибуц наброява селище от около 3000 души. Чрез своите креативност и находчивост този народ е постигнал нещо, което предизвиква в мен огромно възхищение. Как от пустиня това парче земя се е превърнало в един зелен оазис, а причината за това е тяхната система за напояване - до всяко цвете и храст, до всяко дърво достигат капки вода. Може да се каже, че Израел е страната на маркучите. За хората там водата е съизмерима на златото.
Това са три много кратки дни, но изпълнени с незабравими емоции, преживявания, приятелства и запознанства. Те ми останаха за цял живот. Благодарна съм, че имах възможността да сбъдна мечтата си да посетя това невероятно, свещено място. Пожелавам на всеки да отиде в Израел и да изпита това, което изпитах аз.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
НЕЗАБРАВИМОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ НА ЗОРНИЦА В ИЗРАЕЛ, автор: Зорница Гугова
