Ех, ако тази жена участваше в кулинарно предаване, би предизвикала фурор
Ако родената през 1913 г. в село Радовци Рада Пенчева беше сред нас, вероятността да пазарува от щандовете с био, еко или органик продукти е малка. Едва ли парите от пенсията й щяха да са в количество, което да й го позволи. И въпреки това, баба Рада щеше да слага на масата си храни, които са много по-био, значително по-еко и доста по-органик от тези, които се предлагат на стелажите в големите вериги. Жената е знаела от какви продукти и как се приготвят такива храни.
Не пропускайте да посетите „Празник на пестила“ на 3 и 4 септември в музей „Етър“, Габрово!
Фотографиите към тази статия са илюстративни и на тях е заснета Йонка Николова, демонстратор в музей „Етър“ по време на предходно издание на събитието
През 1979 г. Рада Станева Пенчева е на 66 – възраст, на която има достатъчно житейски опит и която й позволява да е активна. По това време тя споделя с Иван Ботев, уредник в музей „Етър“, две рецепти за приготвяне на трайни продукти от сини сливи. На 3 и 4 септември в музей „Етър“ се провежда „Празник на пестила“ и това провокира сегашните научни специалисти на институцията да припомнят казаното от Рада Пенчева. Ех, ако тази жена и Иван Ботев можеха да се изправят пред камерата на някое касово кулинарно предаване, щяха да предизвикат фурор. В наши дни има канали, които 24 часа изпълват програмите си с готварски сюжети, но в онези години Рада и Иван просто са седели един до друг, тя е разказвала, а той е записвал. Така е станало ясно, че маджунът, известен като мармалад, може да бъде чест и рядък. Какво означава рядък няма защо да се обяснява, но думата чест се използва за гъст. И ето как Рада Пенчева приготвя чест маджун. Предлагаме точната рецепта, записана от Иван Ботев при неговите теренни проучвания за музей „Етър“, без редакторска намеса.
„За приготвянето на чест маджун (мармелад) се подбират здрави, сини сливи. Слагат се в бакърена тава, налива се вода до нивото на сливите и се варят на огън. След като се разкашкат и се отделят костилките, тогава кашата се прецежда през дърмон (сито с големи дупки). Прецедената каша се слага отново в тавата и се вари. Варенето продължава до тогава, докато тя се сгъсти толкова, че след нея да „оставя диря”. Ако се превари кашата, маджунът става много твърд, а ако е суров – кисел. За убиване на киселината и за „услаждане” на маджуна му слагали пресеяна пепел от огъня. Готовият маджун държали в големи глинени делви. Ако ще се прави на пестил, тогава се суши на дъски.“
Както вече стана ясно, маджунът може да е рядък.
„За направа на редкия маджун, отново се подбират здрави, сини, зимни сливи. Слагат се в бакърена тава и се налива вода над повърхността на сливите. Варят се само да си пуснат сока. Не се бъркат много, за да не се разкашкат. Пак се прецеждат през дърмон, но само да се изцеди сокът, като леко се притискат. Изцеденият сок се слага отново да се вари. Гъстотата му се проверява, като се гребва с лъжица и се излива в чиния. Не трябва да е много течно. Опитва се като изстине, трябва да е като желе. По желание се слагат парчета тиква, обелени и нарязани, предварително накиснати в бистра варена вода в продължение на 2-3 часа. Парчетата тиква се слагат накрая на варенето на редкия маджун, за да могат да се сварят и те. Може да се сложат и орехови ядки.“
