ТРЕВНЕНСКИ ЗОГРАФИ КАЗВАТ ЗА НЕГО: „РАЧО НЕ ЗЛАТОСВА ИКОНИТЕ, НО ОТ РЪКА ПИШЕ"
В Габрово има малцина творци-зографи. Малкото запазени имена на габровски живописци се обяснява с факта, че те много рядко са се подписват. Генчо Филипов, Иванчо х. Василев, Иванчо поп Николов, Христо Цокев творят през ХІХ век. Творбите на някои от тях се търсят особено отвъд Дунава – във Влашко. Затова и габровските кърджии (дребни търговци) наред с местните занаятчийски изделия разнасят като стока и икони.
Илюстрациите са от книгата на Александър Мартинов "Габрово през Възраждането", изд. 1940 г. Местните зографи се придържат към традициите и възможностите на Тревненската школа, началото на която датира от ХVІІ век.
Тревненската иконописна школа е най-старата възрожденска художествена школа в България. Тя възприема и прави своя оригинална интерпретация на византийската иконография. Немалка част от тревненските зографи се обучават в Атонската Света гора.
Към края на ХVІІ век иконописването се превръща във фамилен занаят. Свидетелство за което е и семейството на габровския иконописец Рачо Тихолов, вписан сред видните представители на Тревненската художествена школа.
Роден през 1828 г. в Габрово, той е третият от синовете на Тихол Рачов Генев-Казаса (около 1800-1875 г.), родом от Тревненско. Бащата, който учи в Трявна иконопис и казаслък (текстилен занаят за производство на декоративни плетени украси и шнурове, с начало в края на ХVІІ век, практикуван почти само в Трявна), се преселва още млад в Габрово.
Негови икони са запазени в църквата „Св. Хараламби“ в село Черногорово, Пазарджишко („Св. Никола“), в свищовската църква „Св. Димитър“ („Св. Богородица“).
Тихол Генев се занимава основно с изработването на малки икони – триптиси (с широко разпространение, задължителна част от домашните иконостаси). Той работи за почти цяла България, но неговите икони са популяризирани и извън българските предели на Османската империя, благодарение на закупуването им от търговци от Босна, Сърбия и Румъния.
Той е първият учител по иконопис и на тримата си сина – Гено, Начо и Рачо.
Творби на най-големият брат - Гено, са открити в църквата „Св. Параскева“ в село Видраре, Софийско („Св. Богородица“ и „Иисус Христос“, 1865 г.), във видинската църква „Св. Петка“ (Богородица със светците Никола, Григорий, архангел Михаил и Йоан Кръстител, 1854 г.), в чипровската църква „Възнесение“ (Богородица с житийни сцени, 1847 г.) и в църквата в Кнежа, рисувана през 1863 г. При работата си върху образите той основно прилага тревненския начин на рисуване – чрез яйчена темпера, покрита с лак. Рисунките му са предимно първични, свидетелство за неголямо иконописно майсторство според характеристиката на изкуствоведа Асен Василиев.
Начо Тихолов основно помага на баща си при рисуването на триптиси. Известна е само една негова икона на Христос в габровската църква „Успение Богородично“. Той се школува и в Сърбия, затова и неговата работа е свидетелство за прилагането на модерните разбирания на западната иконография.
От тримата братя най-продуктивен е Рачо, усвоил тънкостите на тревненските майстори. Първоначално от тях взема наета работа, като постепенно възприема техните похвати на изографисване. Въпреки школуването при баща си и примерът на своите по-големи братя, обучението му във Влашко (по данни на Асен Василиев виден български изкуствовед и художник) го отдалечава от бащиния стил на иконописване.
Неговото превъзходство в изографисването е признато от самите тревненски зографи, които казват за него:
„Рачо не златосва иконите, но всичко от ръка пише“.
Той не си служи с шаблони, а върху грундираната дъска или стената нанася с вдъхновение и сигурна ръка образите на светците. Скромен, Рачо Тихолов често не записва името си върху творбите, а това на ктиторите.
Негово дело са петте външни стенописа на църквата „Успение Богородично“ в Габрово. В аркирани ниши са представени в цял ръст образите на Богородица, Христос, св. Петка, св. Димитър, св. Йоан Рилски, св. Харалампи, светите равноапостоли братята Кирил и Методий, които са изработени от Рачо Тихолов през 1898 г. и са свързани с историята на храма – като негови патрони, с полагането на основите и освещаването му. Петте големи и дванадесетте малки икони на третия пояс на храмовия иконостас са също негови. Рисувани от бележитият габровски иконописец са и част от целувалните икони в храм „Успение Богородично“.
Рачо Тихолов изографисва още храм „Св. великомъченик Георгий победоносец“ в Ново село (дн. гр. Априлци), първата копка по изграждането на който е направена през 1896 г. Работи икони за църкви в Троян (1879 г.), в Ловешките села Къкрина (1883 г.), Врабево (1891 г.), Видима (1894 г.), в Дряново (1894 г.) и Дряновския манастир, севлиевското село Столът, с. Долно Сахране, Старозагорско, в габровските села Жълтеш и Боженци, Нова махала (днешен градски квартал).
Негови икони (напр. „Снемане тялото Христово“) първоначално се съхраняват в габровския исторически музей. Музейната иконна сбирка е основание през септември 1962 г. да се създаде Художествен отдел с галерия, в която са представени над 40 от творбите на художници-живописци. Днес тя е част от фонда на ХГ „Христо Цокев“. А негов портрет, рисуван от Константин Щъркелов през
1911 г., се съхранява в Държавния архив в Габрово.
Рачо Тихолов рисува и свой автопортрет, изработен върху картон с маслени бо
Създаден, когато той вече е възрастен, върху портрета е изобразен с бели мустаци и коси на светлосин фон със силно моделирани форми и светлосянка.
Рачо Тихолов умира през 1913 г. (според други източници през декември 1914 г.), оставил трайни следи и чрез обучението на свои ученици – Григор поп Димитров Бочаров от Габрово и Атанас Н. Кавръков от Сливен, както и на неговия син Никола Тихолов.
Автор: Даниела Цонева, РИМ-Габрово
Редактор: Тихомир Църов
Илюстрациите са от книгата на Александър Мартинов "Габрово през Възраждането", изд. 1940 г.
